Добруджанско деспотство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
След смъртта на Добротица (около 1385 г.) властта преминава в ръцете на сина му [[Иванко (деспот)|Иванко]]. Изглежда отношенията между Добруджанското княжество и Загорското деспотство се влошават и се стигна до конфликт, при който Михаил Палеолог е убит в крепостта Тристрия от брата на Иванко Тертер.
Войната с генуезците приключва с подписването на договор, предвиждащ създаването на генуезка търговска колония на територията на деспотството и българска колония в Генуа. В текста на договора подробно се изброяват правата на генуезците, като на практика им се дава самоуправление в колонията, както и възможност да напуснат Добруджанското княжество с цялото си имущество в случай на нов военен конфликт между двете страни. Споразумението е подписано в [[Пера]] (колония на Генуа в Константинопол) от Съвета на старейшините и двама представители на дожа на Генуа и болярите Коста и Йолпани, пратеници на княз Иванко, на 27 май 1387 г. На генуазците се дава право да притежават поземлена собственост, а добруджанският владетел се задължава да предостави на консула на Генуа ''"(...) удобно, подходящо и необходимо землище, на което може да построи влагалища и църкви (..)"''<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIV/1380-1400/Dogovor_Ivanko/text.phtml?id=2227| Договор на деспот Иванко с Генуа]</ref>. Това всъщност представлява изключение от всеобщото за България през Средновековието правило, че чудженците са неправоспособни, като им
Отношенията на Добруджанското деспотство с [[Втора българска държава|Търновското царство]] са нееднозначни, за което свидетелства фактът, че вероятно под натиска на деспота духовенството в княжеството от Българската [[Търновска патриаршия]] преминава на подчинение към Цариградската. За да демонстрира пълната си независимост, деспот Иванко сече собствени [[старобългарски монети|сребърни и бронзови монети]].
| |||