Зиновий Рожественски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 17:
==Биография==
 
Зиновий Рождественски е роден на 11 ноември 1848 г. в Русия. Семейството е на военен лекар. Посвещава се на военното поприще. Завършва Морския кадетски корпус (1868) и Михайловската артилерийска академия със специалност морски артилерист (1873). Действителна военна служба започва като командир на рота в учебния отряд на Балтийския флот. От 1876 г. служи в Черноморския флот.
[[Файл:Sudkovsky 002.jpg|ляво|мини|300px|Боя на „Веста“ с османския броненосец „Фетхи Буленд“]]
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е началник на артилерията на Черноморския флот. На 10/22 юли 1877 г. е на борда на руския параход „Веста“. В хода на [[Борба за господство по Черно море|боя с османския броненосец „Фетхи Буленд“]], заменя убития командир на артилерията подполковник Чернов и нанася на противника поражения, които го вадят от строя.<ref>Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 58, 105, 124, 156, 175</ref> Повишен е в звание [[капитан|капитан-лейтенант]] и награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. <ref>Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 155</ref> След войната е командирован в [[Българска армия|Българската армия]]. Началник на флота на [[Княжество България]] (1883-1885) и командир на княжеската яхта „Александр„Александър I“. Основава военно-морските правила на флота, военно-морския музей и библиотека.
 
След завръщането си в Русия служи в Балтийския и Тихоокеанския флот (1886-1891). Командир на клипера „Наездник“ (1890) и канонера „Грозящий“ (19911891). Военно-морско аташе в [[Лондон]] (1891-1893). Командир на крайсера „«Владимир Мономах“ (1894) и броненосеца „Первенец“ (1896-1898). [[Контраадмирал]] от 1898 г.
 
Участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война (1904-1905)]]. Началник на Главния морски щаб и [[вицеадмирал]] от 1904 г. Тежко ранен в [[Битка при Цушима|битката при Цушима]] и пленен (1905). След Портсмудския мир с Япония се завръща в Русия. Обвинен за гибелта на Втора тихоокеанска ескадра излиза в оставка през 1906 г.