До 1934 името на селото е '''Хисарлъка'''. От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 - 1856). В 19641864 година в селото е построена църквата [[Свети Георги (Заграде)|„Свети Георги“]], а в 1872 година е открито българско училище.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Есирлик'' (Assirlik) е посочено като село с 84 домакинства и 290 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Гисирлик (Исирлик)'' като село с 84 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище)'' живеят 420 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.]</ref>
