Никола Шипковенски: Разлика между версии

От [[1934]] до [[1937]] е общински градски лекар в радниятродният си град Троян, като същевременно се записва [[1936]] зада специализира нервни и душевни болести в [[Мюнхен]], [[Германия]]. През [[1938]] година издава в [[Берлин]] ''Schizophrenie und Mord'' (бълг. Шизофрения и убийство) в която описва за първи път с помощтапомоща на примери двойснтвеносттадвойствеността при самоубийствени импулси и тези пречененипричинени от чужда агресия. <ref>Tilman Steinert: ''Aggression und Gewalt bei Schizophrenie'', Waxmann Verlag, [[1998]], ISBN 3893256644, стр. 60</ref>. През [[1939]] завърва специализациата си и се завръща в [[България]].

Между [[1938]] – [[1939]] Шипковенски е доброволен лекар, а от [[[1939]] до [[1942]] година е доброволен и редовен асистент в Университетската невро-психиатрична клиника в [[София]]. В периода [[1943]] – [[1945]] Никола Шипковенски е първоначално доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА, 1945–1947 в Невро-психиатрична клиника на Софийският университет.

През [[1947]] Шипковенски става редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника на СУ, а през [[1954]] професор. През [[1960]] година той става член на Международния съвет по групова психотерапия, агодинаа година по-късно издава във [[Виена]] (бълг. „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози”), а през [[1962]] във [[Йена]] „Слабоумие и престъпление”.