Ратко Младич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
През юни 1991 г. Младич е назначен за зам. началник на [[Прищина|прищинския]] корпус в [[Косово]], където преобладават етническите [[албанци]]. След промяната в обстановката в [[Хърватска]] е преместен в [[Книн]]. Там поема функциите на командир на 9-и корпус на [[Югославска народна армия|Югославската народна армия]] по време на боевете между ЮНА и хърватската армия. На [[2 май]] [[1992]] г. Младич и неговите генерали блокират [[Сараево]] и установяват контрол върху движението, електрозахранването и водоснабдяването за града. Така се поставя началото на четиригодишната обсада на Сараево, най-дългата в историята на съвременното военно дело. На [[10 май]] Младич поема ролята на началник щаб на Втори военен окръг на ЮНА в Сараево.
 
На [[12 май]] [[1992]] г. Босненският сръбски парламент гласува за създаването на Армия на сръбската република (ВРС). Тогава Ратко Младич е назначен за командир на главните сили на ВРС и той заема този пост до декември 1996 г. На [[24 юни]] [[1994]] г. е повишен в чин [[генерал-полковник]] и поема ръководството на около 80 000 души.
 
През юли 1995 г. войската на Младич завзема определените от ООН като „безопасни зони“ Сребреница и Жепа. Преди това НАТО отправя въздушни атаки срещу войниците на Младич, за да наложат съгласие с ултиматума на ООН за премахване на тежките оръжия от района на Сараево. В Сребреница над 40 000 босненски мюсюлмани са прогонени, 8100 са убити, вероятно по заповед на Младич.
 
[[Международен наказателен трибунал за бивша Югославия|Международният наказателен трибунал за бивша Югославия]] на 25 юли 1995 г. му повдигна обвинение за [[геноцид]], [[престъпления против човечеството]] и нарушения на законите и обичаите за водене на война заради преследване, убийства, депортация и нехуманни действия, терор и задържане на заложници.
На [[8 ноември]] [[1996]] г. президентът на босненската сръбска република Биляна Плавшич отстранява Младич от неговия пост. Той продължава да получава пенсия като запасен офицер до ноември 2005 г.
 
На [[8 ноември]] [[1996]] г. президентът на босненската сръбска република [[Биляна Плавшич]] отстранява Младич от неговия пост и той остава в неизвестност. ТойМладич продължава да получава пенсия като запасен офицер до ноември 2005 г., когато тя е спряна под натиска на западните страни и Международния трибунал.
През Юни 2011г. е арестуван и предаден за съдене на [[Международен съд|Международния съд]] в Хага. Това предизвика бурни реакции у сърбите, тъй като го смятат за национален герой.
 
На 26 май 2011 г. Ратко Младич е арестуван от сръбската полиция в къщата на свой братовчед в село Лозарево. Задействана процедура по екстрадация от Сърбия, която получава одобрението на цял свят. В Белград това предизвиква бурни реакции сред националистите, подкрепящи Младич.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/05/30/1097165_hiliadi_protestiraha_v_belgrad_sreshtu_ekstradaciiata/ Хиляди протестираха в Белград срещу екстрадацията на Ратко Младич]</ref> Няколко дни по-късно е предаден за съдене на [[Международния наказателен съд]] в Хага.
 
{{Общомедия|Ratko Mladić|Ратко Младич}}