Мезодерма: Разлика между версии
Нова страница: '''Мезодермата''' е характерна за всички представители на Bilateria и е един от трите зародишни ли... |
(Няма разлика)
|
Версия от 07:35, 12 юли 2011
Мезодермата е характерна за всички представители на Bilateria и е един от трите зародишни листа (пласт, слой) наблюдаван в развитието на ранния ембрион. Другите два са ектодерма (външен лист) и ендодерма (вътрешен лист), като мезодермата се явява междитен слой.[1]
Латерална мезодерма
Латералната мезодерма се намира в периферията на ембриона.
Разделя се на два слоя, соматичен слой и висцерален слой
- Соматичния слой формира бъдешата телесна стена.
- Висцералния слой формира съдовата система и чревната стена.
Пространствата около латералната мезодерма се затварят и се формира ембрионалния целом, това се случва под влиянието на BMP-4, секретиран от ектодермата.[2]
Парааксиална мезодерма
Парааксиалната мезодерма е част от мезодермата, която се образува странично, непосредствено от двете страни на нервната тръба.
Впредната си част се развива в сометомери, а в задната в сомити.[3]
От нея се развиват соматомерите, сомитите и мезодермата на бранхиалната арка.
- Сомитите дават началото на гръбначния стълб, скелетната мускулатура и дермата
- Бранхиалната арка се развива в лицеви мускули, хрущяли и други структури.
Междинна мезодерма
Междинната мезодерма или междинен мезенхим е вид мезодерма, която е локализирана между парааксиалната мезодерма и латералната мезодерма.
Дава началото на части от урогениталната система (бъбрек и гонади). Различава се от латералната мезодерма по липсата на рецепрори за BMP-4, секретиран от ектодермата.
Източници
- ↑ Ruppert, E.E., Fox, R.S., and Barnes, R.D. Introduction to Bilateria // Invertebrate Zoology. 7th. Brooks/Cole, 2004. ISBN 0030259827. с. 217–218.
- ↑ Tonegawa A, Funayama N, Ueno N, Takahashi Y. Mesodermal subdivision along the mediolateral axis in chicken controlled by different concentrations of BMP-4 // Development 124 (10). 1997. с. 1975–84.
- ↑ Antonio Nanci. Ten Cate's oral histology: development, structure, and function. Elsevier Health Sciences, 2008. ISBN 9780323045575. с. 25–. Посетен на 16 April 2010.