Марко Лерински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
През [[1895]] напуска армията, влиза и взима участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] от 1895 година в четата на [[Стойо Костов]], която опожарява [[Доспат]]. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.
 
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|ляводясно|мини|250п|Паметникът [[Паметник на Тодор Александров (Кюстендил)|„Паднали за свободата на Македония“]] в Кюстендил с името на Марко Лерински (шести в първата колона).]]
През [[1900]] се свързва с [[Гоце Делчев]] и [[Гьорче Петров]], които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в [[Лерин (ном)|Леринско]], където взима псевдонима Марко. По същото време в [[Македония (област)|Македония]] влизат и [[Христо Чернопеев]], [[Атанас Бабата]], [[Михаил Апостолов - Попето]]. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm1/3_1.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.99.]</ref> Марко превръща Леринско в