Разлика между версии на „Союз 33“

1 байт изтрити ,  преди 9 години
редакция без резюме
(+ Картинка)
{| align=right border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width="250" style="margin: 0 0 1.4em 1.4em; background: #ffffff; border: 1px #aaaaaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
!colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD"|Союз-33
|-
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Информация за полета'''
|-
|Наименование||Союз-33 (Съюз-33)
|-
|Кодово название|| [[Сатурн]]
|-
|Екипаж||[[Николай Рукавишников]] ([[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), <br>[[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] ([[България]])
|-
|Дубльори||[[Юрий Романенко]] ([[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), <br>[[Александър Александров]] ([[България]])
|-
|Старт||[[10 април]] [[1979]]<br>17:34:34 [[UTC]]<br>[[Байконур]]
|-
|Приземяване||[[12 април]] [[1979]]<br>16:35:40 UTC<br> 320 km североизточно от [[Джезказган]]
|-
|Продължителност||1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
|-
|Обиколки около Земята||31
|-
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Параметри на полета'''
|-
|[[Маса]] на кораба || 6860 kg
|-
|[[Перигей]] || 198,6 km
|-
|[[Апогей]] || 279,2 km
|-
|Ъгъл на отклонение на орбитата || 51,63 [[градус]]а
|-
|}
„'''Союз-33'''“ е [[съветски]] [[космически кораб]], осъществил четвъртия [[космически полет|полет]] от програмата „[[Интеркосмос]]“.
[[Image:Soyuz-33 patch.png|thumb|right|250px|Знак на мисията "Союз 33"]]
== Екипаж ==
Командир е съветският [[космонавт]] [[Николай Рукавишников]], а член на екипажа — първият [[България|български]] космонавт [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]].
 
== Цели ==
Основната цел е скачване със станцията „[[Салют-6]]“, където се намират [[Владимир Ляхов]] и [[Валери Рюмин]]. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „[[Союз_32|Союз-32]]“ и да се приземи с нея.
[[Image:Nikolai Rukavishnikov and Georgi Ivanov (postcard from 1979).jpg|thumb|left|250px|Николай Рукавишников и Георги Иванов (пощенска картичка от 1979 г.)]]
== Описание на полета ==
След успешния старт от [[Байконур]] в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба '''Союз-33'''. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за [[скачване]], вижда искра (според друг източник — пламъци) от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.
 
Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на [[Земя]]та. Главният конструктор на кораба [[Юрий Симеонов]] взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в [[атмосфера]]та по балистична крива под много [[остър ъгъл]]. При достигане на по-плътните въздушни слоеве [[ускорение]]то нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. За щастие космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.
 
== Последици ==
Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.
 
Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от [[БАН]].
 
== Външни препратки ==
* {{ цитат уеб | уеб_адрес=http://www.standartnews.com/archive/2004/04/10/folio3/ | заглавие=Космическият елит идва в София | език=български | издател=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | дата=2004-04-10 | достъп_дата=2007-04-10 | автор=Белчо Цанев}}
{{Програма Союз
|Имя = Союз-33
|Следваща = [[Союз-34]]
}}
{| align=right border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width="250" style="margin: 0 0 1.4em 1.4em; background: #ffffff; border: 1px #aaaaaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
!colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD"|Союз-33
|-
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Информация за полета'''
|-
|Наименование||Союз-33 (Съюз-33)
|-
|Кодово название|| [[Сатурн]]
|-
|Екипаж||[[Николай Рукавишников]] ([[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), <br>[[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] ([[България]])
|-
|Дубльори||[[Юрий Романенко]] ([[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), <br>[[Александър Александров]] ([[България]])
|-
|Старт||[[10 април]] [[1979]]<br>17:34:34 [[UTC]]<br>[[Байконур]]
|-
|Приземяване||[[12 април]] [[1979]]<br>16:35:40 UTC<br> 320 km североизточно от [[Джезказган]]
|-
|Продължителност||1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
|-
|Обиколки около Земята||31
|-
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Параметри на полета'''
|-
|[[Маса]] на кораба || 6860 kg
|-
|[[Перигей]] || 198,6 km
|-
|[[Апогей]] || 279,2 km
|-
|Ъгъл на отклонение на орбитата || 51,63 [[градус]]а
|-
|}
„'''Союз-33'''“ е [[съветски]] [[космически кораб]], осъществил четвъртия [[космически полет|полет]] от програмата „[[Интеркосмос]]“.
[[Image:Soyuz-33 patch.png|thumb|right|250px|Знак на мисията "Союз 33"]]
== Екипаж ==
Командир е съветският [[космонавт]] [[Николай Рукавишников]], а член на екипажа — първият [[България|български]] космонавт [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]].
 
== Цели ==
Основната цел е скачване със станцията „[[Салют-6]]“, където се намират [[Владимир Ляхов]] и [[Валери Рюмин]]. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „[[Союз_32|Союз-32]]“ и да се приземи с нея.
[[Image:Nikolai Rukavishnikov and Georgi Ivanov (postcard from 1979).jpg|thumb|left|250px|Николай Рукавишников и Георги Иванов (пощенска картичка от 1979 г.)]]
== Описание на полета ==
След успешния старт от [[Байконур]] в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба '''Союз-33'''. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за [[скачване]], вижда искра (според друг източник — пламъци) от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.
 
Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на [[Земя]]та. Главният конструктор на кораба [[Юрий Симеонов]] взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в [[атмосфера]]та по балистична крива под много [[остър ъгъл]]. При достигане на по-плътните въздушни слоеве [[ускорение]]то нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. За щастие космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.
 
== Последици ==
Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.
 
Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от [[БАН]].
 
== Външни препратки ==
* {{ цитат уеб | уеб_адрес=http://www.standartnews.com/archive/2004/04/10/folio3/ | заглавие=Космическият елит идва в София | език=български | издател=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | дата=2004-04-10 | достъп_дата=2007-04-10 | автор=Белчо Цанев}}
 
[[Категория:Програма Союз]]
[[Категория:Наука в България]]