Бартоломеу Диаш: Разлика между версии

След като капитан [[Диого Као]] изчезва без следа след поредна [[експедиция]], кралят поръчва на Диаш да заеме неговото място и да се отправи на експедиция в търсене на приказното царство на [[Презвитер Йоан]], което според редици притчи се намира някъде дълбоко във вътрешността на [[Африка]]. Експедицията на Диаш се състои от три кораба, един от които се командва от неговия брат, а за главен кормчия на флотилията е назначен [[Перу Аленкер]].

Като се приемат за достоверни записките на [[Христофор Колумб]], Диаш отплува от [[Лисабон]] през август [[1487]], открива югозападното крайбрежие на [[Африка]] от 22º до 33º ю.ш., а на [[4 декември]] с.г. акостира в залива „Св. Стефан“, южна [[Намибия]]. Продължава плаването си на юг и открива залива [[Уолфиш Бей]] (8 декември), залива [[Людериц (залив)|Людериц]] (26 декември) и залива [[Спенсър (залив)|Спенсър]] (31 декември), част от южното крайбрежие между 22º и 26º и.д. (зал.Алгоа, 3 февруари, {{coord|33|50|S|25|50|E|}}) и планината Хамаис (6 януари 1488). След [[6 януари]] започват свирепи бури, които принуждават Диаш да излезе в открито море. След няколко дни той се опитва да се завърне в залива, но земя не успява. Търсенето на суша продължава до [[3 февруари]] [[1488]], когато завивайки на [[север]], португалците откриват южният бряг на [[Африка]], на който акостират и установяват първите взаимоотношения с местните племена на бушмените. Диаш възнамерява да продължи на изток, но екипажат не е съгласен с неговите идеи, поради което след няколко седмичноняколкоседмично пребиваване на брега експидицията потегля обратно. По пътя са открити нос [[Иглен нос]] (16 май, 34º 52` ю.ш., най-южната точка на [[Африка]]), нос [[Добра Надежда]] (16 август) и залива [[Сейнт Хелена]] (18 август), след което експедицията се завръща в [[Португалия]] с известието, че е открит морския път за [[Индия]].