Разлика между версии на „Дебело черво“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
 
=== Сляпо черво ===
[[Сляпо черво|Сляпото черво]] ({{lang-la|caecum s. cecum}}) е началната част на дебелото черво. Представлява сляпо завършваща торба, към която е придаден червеобразният израстък (''appendix vermiformis''). Започва от илео-цекалната клапа, която представлява вдаване на завършващия край на тънкото черво в стената на дебелото. Вследствие на това се образуват две гънки, наречени устни: горна – ''labium superius'', и долна – ''labium inferius''. Сляпото черво се разполага в дясната халбочна яма (''fossa iliaca''). Около него залягат гънки на тънкото черво.
 
=== Ободно черво ===
[[Ободно черво|Ободното черво]] ({{lang-la|colon}}) се разделя на четири части както следва:
* [[Възходящо ободно черво]] ({{lang-la|colon ascendens}}) – започва от сляпото черво на нивото на [[илео-цекална клапа|илео-цекалната клапа]], насочва се почти вертикално нагоре и достига долната повърхност на [[черен дроб|черния дроб]], където прави завой (''[[flexura coli dextra]]''), и преминава в напречното ободно черво. Покрито е с [[перитонеум]] от три страни, непокрита остава задната му страна.
* [[Напречно ободно черво]] ({{lang-la|colon transversum}}) – започва от дясната извивка и завършва при [[слезка]]та, където образува втора извивка – ''flexura coli sinistra''. Дължината му е около 50 - 60 cm. Разполага се почти напречно в дясното подребрие, епигастралната или пъпната област и лявото подребрие. Напречното ободно черво е подвижно, благодарение на наличието на опорак (''[[mesocolon transversum]]''). Чрез него се прикрепва към задната коремна стена. С предната си повърхност напречното ободно черво се допира до черния дроб, [[Жлъчен мехур|жлъчния мехур]] и [[стомах]]а. Долната му повърхност заляга върху примките на тънкото черво, а задната влиза в контакт с [[дванадесетопръстник|дуоденума]] и [[панкреас|задстомашната жлеза]].
* [[Низходящо ободно черво]] ({{lang-la|colon descendens}}) – започва от лявата извивка и завършва на нивото на левия хълбочен гребен, където се продължава в сигмовидното ободно черво.
* [[Сигмовидно ободно черво]] ({{lang-la|colon sigmoideum}}) - намира се между низходящото и правото черво. Горната му граница е на нивото на хълбочния гребен, а долната може да бъде кръстцовият рид (''[[promontorium]]''), лявата кръстцово-хълбочна става или нивото на трети кръстцов [[прешлен]]. Има S-образна форма. Притежава опорак (''[[mesocolon sigmoideum]]''), на който се дължи значителната му подвижност.
 
По цялото си протежение ободното черво притежава окръглени издувания – хаустри.
==== Хистологичен строеж на сляпото и ободното черво ====
Стената на сляпото и ободното черво се състои от:
* [[Лигавица]] (''[[tunica mucosa]]'') – състои се от цилиндричен [[епител]]. Няма чревни власинки и вътрешната повърхност на червото е гладка. [[Либеркюнови жлези|Либеркюновите жлези]] са почти изцяло слузни. Слузният секрет покрива повърхността на лигавицата и облекчава придвижването на фекалиите. Останалите слоеве на лигавицата са ''lamina propria'' и ''muscularis mucosae''.
* [[Подлигавичен слой]] (''[[tela submucosa]]'') – изгражда се от рехава [[съединителна тъкан]]. Тук се намират лимфни фоликули, кръвоносни съдове и нервно сплетение.
* [[Мускулна обвивка]] (''[[tunica muscularis]]'') - състои се от циркулярен и надлъжен слой. Надлъжната мускулатура е групирана в три лентовидни образувания - [[Тения|тении]]. Едната се нарича свободна – ''[[tenia libera]]''. Друга се нарича ''[[tenia omentalis]]'', за нея в областта на напречното ободно черво се закрепва [[оментум|голямото було]] - ''[[omentum majus]]''. Третата тения се нарича ''[[tenia mesocolica]]'' и за нея се закрепва опоракът на напречното ободно черво.
* Външен слой - представен е от серозната обвивка (''tunica serosa''), а за непокритите със серозна ципа части от ''tunica adventitia''.
 
== Право черво ==
[[Правото черво]] ({{lang-la|rectum}}) се разполага в [[малък таз|малкия таз]] и [[перинеум]]а. Неговият ход не е праволинеен, а образува две извивки. Разделя се на две части:
* [[Тазова част]] (''[[pars pelvina]]'') – разполага се до [[простатна жлеза|простатната жлеза]]. Състои се от сравнително тясна надампуларна част и разширена част - (''[[ampulla recti]]''). Диаметърът на разширената част е 8 - 16 cm, но при патологични състояния може да достигне 30 - 40 cm. Дължината ̀и е 10 - 13 cm.
* [[Анална част]] (''[[canalis analis]]'') - започва на нивото на простатната жлеза, насочва се надолу и назад, като завършва с анус. Дължината ̀и е 2,5 - 3 cm.
 
=== Хистологичен строеж на правото черво ===
Надампуларната част е изцяло покрита със серозна ципа (перитонеум), а останалите части са покрити от висцералният лист на тазовата фасция. Към предната, покрита със сероза повърхност на правото черво у мъжа залягат тънкочревни примки и [[пикочен мехур|пикочният мехур]], у жената – тялото и шийката на [[матка]]та и задният свод на [[влагалище]]то. Към непокритата със сероза предна повърхност на червото у мъжа залягат част от пикочния мехур, семенните мехурчета и семепроводите, а у жената – задната стена на влагалището.
 
Строежът на стената в двете части има някои различия. В тазовата част лигавицата образува много непостоянни гънки и три постоянни напречни гънки (''[[plicae transversals recti]]''). Горната гънка се намира на 10 cm от ануса. Стената на тазовата част е подобна на стената на ободното черво. Лигавицата е покрита с еднореден цилиндричен епител, съдържа Либеркюнови жлези. В ''lamina propria'' има единични лимфни фоликули. Подлигавичният слой е добри развит. Мускулната обвивка също се състои от циркулярен и надлъжен слой.
 
В аналната част лигавицата и част от надлъжната мускулатура образуват 8 - 10 надлъжни гънки, анални колонки (''[[columnae anales]]''). Между тях се намират надлъжни улеи (''sinus anales''). Участъкът от аналния канал, разположен между дисталната част на надлъжните гънки и ануса, се нарича ''[[zona hemorrhoidalis]]''. Лигавицата на аналните колонки и ''[[zona hemorrhoidalis]]'' е покрита от многослоен плосък невроговяващ епител и не съдържа Либеркюнови жлези. Подлигавичният слой в аналния канал има венозно сплетение, което в ''[[zona hemorrhoidalis]]'' е много добре развито и се нарича – ''[[plexus hemorrhoidalis]]''. В областта на ануса лигавицата преминава в [[кожа]].
 
Мускулната обвивка се състои от надлъжен и циркулярен слой. Циркулярният слой в хемороидалната зона задебелява и се означава като [[вътрешен анален сфинктер]] (''m. sphincter ani internus''). В областта на ануса се намира напречно набразден пръстеновиден мускул - [[външен анален сфинктер]] (''m. sphincter ani externus''). Двата [[сфинктер]]а осъществяват затварянето на изхода на правото черво.
Анонимен потребител