Предрумънски топоними в Северна Добруджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 28:
|
|Българска община XIX в.
|Петър Велков <ref>Петър Велков (Вълков) - опълченец в
|-
|[[Аджигьол]]
Ред 36:
|Agighiol
|Аджигьол
|Православен Храм 1858<ref>
|
|Българска община, военен паметник, военнополева болница в 1917<ref>Голям военен паметник на 35 войници - 1917 г. от военнополевата болница тук погребани в гробището.Щаб на 3-ти конен полк в І св. война{{източник|}}.</ref> тракийска гробница<ref> Могила с двукамерна тракийска гробница със стени от дялан камък и дървено покритие, златни, сребърни и бронзови находки.{{източник|}}</ref>
|
|-
Ред 50:
|
|Българска община
|<ref>Находища на [[пирит]] и [[малахит]] със злато 64g/тон{{източник|}}</ref>
|-
|[[ Аккадън]]
Ред 134:
|Babadag
| Бабадаг
| Св. Димитрий 1853<ref>Църквата е наследник на изгорения в 1842 г. стар храм изграден от котленски овчари след изгарянето на предходния в края на XVIII в., зографисана е от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, прекръстена е на Sf. Voievozi”, а българските надписи са заличени в 1989 г. В 1903 до 1923 г. българите построяват нов храм също посветен на Св.
| Смесено училище от 1848, прераснало в 3-класно.
| Бабадашка българска община <ref>В 1917 г. гражданската общинска власт прави паметник на загиналите за освобождението на града около 40 военни чина. Те са погребани във българското военно гробище в двора на църквата. Днес върху постамента на паметника има плоча с друг надпис на румънски прикирваща кирилските букви, а военното гробище е заличено. </ref>, Читалище „Любов” 1870, Българска книжарница, „Велик добруджански събор”<ref>Първи Велик общонароден Добруджански народен събор (1917) – общо събрание на българска Добруджа след освобождението й избрало областна и общински управи, Втори Велик общонароден Добруджански народен събор (1918) работил като делегатско областнно представителство</ref>, [[Кръстьо Мирски и др. <ref> [[Кръстьо Мирски]] – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; Иван Христов – фабрикант с кожарска фабрика</ref>
Ред 155:
|Nicolae Bălcescu
|Николае Бълческу
|Св. Богородица<ref>Възрожденски храм 1856, изписан от Рафаил Матеев от Тулча, (до 1900 г. се служи на български){{източник|}}</ref>
|Българско училище 1848, затворено в 1884 от румънците
|Башкьойска община
Ред 202:
|Българско училище
|Българска община
|Танас Първан, поп Константин<ref>Танас Първан - построил първата дървена църква в селото, поп Константин от Айдемир - каменната църква и училището{{източник|}} </ref>
|-
|[[ Вакарене]]
Ред 428:
|Ceamurlia de jos
|Чамурлия де жос
|Успение Бого¬родично 1825<ref> в 1852 Църквата е подновена и зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, запазен е оригиналният български иконостас{{източник|}}</ref>св. Лука 1914<ref>Църквата е изградена от българите в селото, за да се ползва вместо старата, на каменна плоча са записани с латински букви имената на дарителите </ref>
|Българско училище 1825
|Долночамурлйиска община <ref> В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във втората световна война 1941-45 г. негови жители, дори след изселването в 1940 г., половината са с български имена; наблизо е паметната плоча на Корнелио Гаврилов убит по време на антикомунистическия бунт в XII.1989 г., неговото име носи и улица в Тулча.</ref>
Ред 496:
|Смесено училище 1865
|Еникьойска община
|[[Васил Левски]] и др.<ref> [[Васил Левски]] – 1866 1867 учител в селото и псалт в църквата; Васил Тотювич – ктитор на църквата, вуйчо на Левски, живял в селото; [[Цаню Захариев]] – зограф на църквата, революционер съратник на Левски, председател е на Тревненския революционен комитет, участник в Тревненската въстанническа чета, живял в селото, от тук тръгва революционният му път; Марин Ташев – градоначалник на Варна и Русе{{източник|}}</ref>
|-
|[[ Есекьой]]
Ред 637:
|Камена
|Св. Мина 1862<ref> До 1915 в храма се служи на български език</ref>
|Българско училище 1864<ref>Училището е закрито от румънската власт в 1885 {{източник|}}</ref>
|Каменска община
|ген. от артилерията [[Стоян Загорски]]
Ред 793:
|
|
|Средновековна българска крепост <ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]] при вливането му в [[Черно море]] и пътя през него за [[Бесарабия]] и северните страни{{източник|}}</ref>
|
|-
Ред 933:
|Constanta
| Кюстенджа
| Преображение Господне 1867<ref>Строена съвместно с гърците, след завършването й обсебена от тях{{източник|}} </ref>, св.св. Кирил и Методий 1871 <ref>църквата е заместена от новия голям храм Св. Никола{{източник|}} </ref>, Св. Никола 1898
| Смесено училище 1875<ref>закрито от Румънската власт в 1940 г.</ref>
| Кюстенджанска българска община, Читалище „Постоянство” 1872, <ref> прекръскено по-късно на „Извор”, Самодеен театър 1872 Самодееният театър е към читаталището, ръководи го Сава Доброплодни, тук е примиерата на неговата пиеса „Светослав”</ref>
Ред 1076:
|Българско училище 1849<ref> Със собствена сграда от 1862</ref>,
|Средновековна българска крепост<ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]]а. В XIV век е известна като крупно българско търговско пристанище с фактории на европейски търговци</ref>, Възрожденска община, Читалище „Пчела” 1867.
|[[Никола Бацаров]] и др. <ref>[[Никола Бацаров]] - Възрожденец просветител, организирал в 1849 г. българското училище в Мачин, от 1850 г. богослужение на български, в 1854 градски съветник в руското градоначалство, организира рота българско опълчение от града което се бие с турците при Силистра, награден с орден от руския император, гост на коронацията на императора; Владимир Тодоров – ботев четник; д-р Балканска – столична лекарка, д-р М. Жеков – собственик на АГ клиника в София{{източник|}}</ref>
|-
|[[ Мегданкьой]]
| |||