Саръчево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
{{цитат|Преди десетина деня при всичките заплашвания на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] с. Саръчево, Солунска кааза се отказа от [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]] и призна ведомството на [[Българска екзархия|Св. Екзархия]]. Завчера в неделя вюдюрин с тридесет жандарми отишъл в това село, затворил черквата и училището и интернирал учителя. Селяните протестираха пред [[Хилми паша]] и цивилните агенти.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>}}
 
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Сар{{Уникод|ѫ}}чево'') минава под върховенството на Българската екзархия.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.]</ref> По данни на секретаря на екзархиятаЕкзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Сариджа'' (Saridja) има 228 жители българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.</ref>
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент: