Лесковец (дем Лерин): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1;
Ред 28:
В [[19 век]] Лесковец е българско село в Леринска каза на Османската империя. В [[1845]] година руският славист [[Виктор Григорович]] описва Лесковец като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Лесковец (Leskovetz) е посочено три пъти - веднъж като село в Леринска каза с 50 домакинства и 145 жители българи, втори път като албанско село в Леринска каза с 25 домакинства и 75 жители (може би е объркано със съседните албанскохристиянски [[Елхово (Нередска планина)|Елхово]] (Елово) или [[Лехово]] (Елеово) и трети път като село в Костурска каза с 50 домакинства и 180 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83, 84-85 и 110-111.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Л{{Уникод|&#x463;}}сковецъ'' има 330 жители [[българи]] христяни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref>
 
СледСпоред рапорт на българския търговски агент в Битоля [[Илинденско въстание|ИлинденскотоАндрей въстаниеТошев]] ощецялото всело края(46 накъщи), 1903което годинадотогава цялотовинаги селое минавабило [[Цариградска патриаршия|патриаршистко]], подпризнава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] на 25 декември 1902 година.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 25-26.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 126.]</ref> Според секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото живеят 368 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref>
 
=== В Гърция ===