Едуард Фридрих Еверсман: Разлика между версии

Еверсман е роден през 1794 във [[Вестфалия]]. Учи в [[Марбургски университет|Марбургския]] и [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]], като се дипломира през 1814 в [[Университетуниверситет в Хале|Университетауниверситета в Хале]]. През 1817 защитава докторат по медицина и хирургия в [[Университетуниверситет в Тарту|Университетауниверситета в Тарту]]. Следващите няколко години прекарва в Южен [[Урал (планина)|Урал]], където събира образци от биологични видове за [[Хинрих Лихтенщайн]] от Берлинския университет. През това време се подготвя за експедиция в [[Централна Азия]], като изучава тамошните езици и обичаи.

През 1820 Еверсман от Оренбург заминава за [[Бухара]], преоблечен като търговец в състава на руското посолство под прикритието на отряд казаци. В средата на декември достига до [[Бухара]], като по пътя изследва хребета [[Мугоджари]] (657 м) и установява, че се явява най-южното продължение на [[Урал]]. В централната част на пустинята [[Къзълкум]] открива ниското до 758 м възвишение [[Букантау]], като прави първата научна характеристика на пустинята и привежда доказателства за пресъхването на Аралско море: многочислени солончаци, малки езера, долини на пресъхнали реки. В Бухара Еверсман, като неофициално лице, на всяка крачка се подлага на опасности. По време на тримесечното си пребиваване в града тайно извършва научни наблюдения и води записките си късно през нощта. Описва пътувнето си в издадената през [[1823]] на немски език книга ''„Reise Orenburg nach Buchara“'' (в превод "Пътешествие от Оренбург до Бухара"). През 1821 се завръща в Русия заедно с р уското посолство.

През 1825-1826, вече официално в качеството си на лекар, участва в експедициятаарало-каспийската военно-топографска експедиция на [[Фьодор Фьодорович Берг]]. През декември 1825 експедицията тръгва от Гурев ([[Атирау]]) на югоизток, пресича платото [[Устюрт]] по 45º с.ш. и достига до възвишението Източен Чинк (256 м), простиращо се покрай западния бряг на [[Аралско море]]. От там продължава на север до пустинята Големи Барсуки, завива на запад и по 46º с.ш. се завръща в Гурев. На базата на своите наблюдения Еверсман доказва пълната изолация на каспийския от аралския басейн и доказва, че геоложките пластове на платото Устюрт, навсякъде са хоризонтални, с което слага край на представите за връзката ву с Уралските планини.