Едуард Фридрих Еверсман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
През 1825-1826, вече официално в качеството си на лекар, участва в арало-каспийската военно-топографска експедиция на [[Фьодор Фьодорович Берг]]. През декември 1825 експедицията тръгва от Гурев ([[Атирау]]) на югоизток, пресича платото [[Устюрт]] по 45º с.ш. и достига до възвишението Източен Чинк (256 м), простиращо се покрай западния бряг на [[Аралско море]]. От там продължава на север до пустинята Големи Барсуки, завива на запад и по 46º с.ш. се завръща в Гурев. На базата на своите наблюдения Еверсман доказва пълната изолация на каспийския от аралския басейн и доказва, че геоложките пластове на платото Устюрт, навсякъде са хоризонтални, с което слага край на представите за връзката ву с Уралските планини.
През 1828 става професор по зоология и ботаника в [[Казански университет|Казанския университет]]. През следващите десетилетия публикува множество изследвания, които поставят началото на проучването на флората и фауната в степните области на Русия. До 1836 Еверсман почти ежегодно провежда през летните месеци изследвания в оренбургските степи и в [[Урал|Южен Урал]]. В резултат на тези свои изследвания през 1840 създава и публикува ''"Естественную история Оренбургского края"''. В нея той прави обширна характеристика на планината [[Мугоджари]] и възвишение Общ Сърт, явяващо се вододел на реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Волга]].
== Източници ==
| |||