Разлика между версии на „Еникьой (окръг Тулча)“

редакция без резюме
}}
 
'''Еникьой ''' ({{lang-ro|Mihail Kogălniceanu}}, ''Михаил Когълничану'', старо име ''Enichioi'', ''Еникьой'') е село в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Тулча (окръг)|Тулча]], [[Северна Добруджа]], [[Румъния]], разположено на 20 километра20км южно от град [[Тулча]] и река [[Дунав]] и на 18 км18км северно от град [[Бабадаг]]. Разстоянието от селото до черноморската лагуна [[Расим]] югоизточно от него е 12 километракм.
 
Еникьой е център на община, която включва още две села &nbsp;— [[Конгаз (Окръг Тулча)|Конгаз]] (Ръндуника), разположено на 7 километра7км от Еникьой и [[Хаджилари (Окръг Тулча)|Хаджилари]] (Лъстуни), на 3 километра3км западно. Път DN 22DN22 Тулча - [[Кюстенджа]] свързва селото с двата големи окръжни града. Железопътната гара на селото е на 3 километра3км от центъра на ж.п. линията от [[Тулча]], която при [[Йовково]] се свързва с [[Български държавни железници|българските железници]]. В непосредствена близост, на 4 км4км има и гражданско летище. Пътническите полети до него в момента са преустановени и то се ползува от селскостопанската авиация.<br />
В [[Северна Добруджа]], освен тулчанското село Еникьой, румънците са прекръстили още едно друго селище на Михаил Когълничану - това е [[Българи (Кюстенджа)|градчето Българи ]] Кюстенджанско където е международното летище на [[Кюстенджа]].
 
== География ==
===Релеф===
Землището на селото е разположено на обширно равнинно плато съсс гористи хълмове в севернаСеверна Добруджа. То се пресича от север към юг от речно корито, коятокоето се влива в езерото Бабадаг. Водният отток се увеличава по време на големи дъждове, но впоследствие силно намалява и дори пресъхва през лятото.
 
===Климат===
Климатът е умерено - континентален за крайморска степна зона. Близостта на морето дава мека зима, но лятото най-често е горещо. Средната годишна температура е 11,.1 ° С, с най-студения месец януари - 0,.8 ° С и най-топлият юли. Средното годишно количество на валежите е 750 мм750мм.
 
===Флора и фауна===
 
== История ==
Археологическите находки показват наличието на културно население в тези земи от дълбока древност. Най-старите артефакти се атрибутират към [[Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI]], следват такива от [[гети|тракийските племена на гетите]] и от римско време. <br />
 
В ранното средновековие това е районът в който хан [[Аспарух]] основава Българската държава. Византийците изключително трудно установяват властта си над българите тук, дори след второто завладяване на Североизточна България и откъсването на източните области на [[Самуил]]ова България, за което свидетелства и ''"Готският топарх”'' в летопис от 1002 г1002г. След въстанието на [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] българската власт е възстановена. При падането под турско робство районът е част от феодално раздробената в края на XIV в. българска държава управлявана от деспотите [[Добротица]] и Иванко. В землището на селото е открита най-богатата находка на татарски монети в днешна Румъния, в последните години на властването си [[Иванко (деспот)|Иванко]] притиснат от турците признава върховенството на татарският хан и неговите монети носят такава контрамарка. <br />
 
В XIX в. това е едино от значимите места на [[Възраждане|Българското национално възраждане]].През Руско -турската война 1829-1830г. тук се преселват много българи от Северна и [[източнаИзточна Тракия]] и от тукоттук води името си Еникьой, което преведено от турски език значи Новоселци, а в селото идват и преселци от едноименното село Еникьой в източнаИзточна Тракия (днес в Турция), а през Руско -турската освободителна война 1877-1878 г1878г. също такива тракийски българи прселилипреселили се по -рано в Бесарабия и вървящи с руската армия. Местните българи работят усърдно за икономическиятикономическия си просперитет и участват активно в църковно-националните борби, оснваватосновават се българско училище и църковна община. Имената на легендите на национално-освободителните ни борби [[Васил Левски]], [[Любен Каравелов]], [[Стефан Караджа]] и [[Харитон Халачев|поп Харитон]] са тясно преплетени в историята на този стар български край. Активна румънска колонизация започва след [[Берлински договор|Берлинския договор]] в 1878 г1878г.<br />
 
На 1 септемрви [[1916]] г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината са освободени [[Мангалия]], [[Констанца|Кюстенжа]] и [[Бабадаг]]. След победата на 3 януари при [[Мачин]] на 5 януари [[1917]] г. командваната от [[Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] I-ва конна дивизия в състава на III-та българска армия прогонва руските и румънски части и освобождава [[Тулча]] с което приключва и освобождаването на цяла Северна Добруджа от румънска власт.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>.<br />
 
Жителите на селото веднага възстановяват българската общинска власт, църква и училище и изпращат две последователни петиции-телеграми до Министър председетеля и Народното Събрание с които категорично искат присъединяване към България<ref>[в-к "Добруджа бр. 66/26.XI.1917.]</ref>: първата от Селската комисия на с. Еникьой Тулчанска околия с председател Димирър Стоянов Гемишлиев и втора от новобразуваниятновобразувания ортанорган на местанатаместната власт - "Народен комитет на с. Еникьой, Тулчанска околия" с председател Иванчо Козарев, той участва и депутацията до София връчила на Министър председателя Васил Радославов меморандума от "Първия добруджански велик народен събор" <ref>[в-к "Добруджа бр. 90/1.II.1918.]</ref> учредил "Централният добруджански народен съвет" и селищните организации и "Ръководни комитети", като органи на местната власт. Еникьойци активно участват и във "Вторият добруджански велик народен събор" на който е учредено "Първо добруджанско областно събрание" и е избрана 33 членна "ИзпълнитернаИзпълнителна комисия" с неограничени правомощия. Техни депутати на него са Кирчо Иванов Кирчев и Кралю Желев. <ref>[в-к "Добруджа бр. 182/9.IX.1918.]</ref><br />
 
Съгласно Буфтейския и [[БукурещкиБукурещкия договор (1918)|Букурещкия ]] мирни договори и по [[wikisource:bg:Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|Берлинският протокол]] селото заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С [[Ньойски договор|Ньойският договор]] [[Антанта|Антантата]] предедавапредава областта под румънската власт, но до [[1940]] г. населението тук остава изключително българско, когато по [[Крайовска спогодба|Крайовският договор]] е принудително изселено от румънската власт.
 
== Васил Левски и с. Еникьой==
 
След участието си в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] и кратко учителствуване Апосола на свободата [[Васил Левски]] посещава Тулча където живее [[Стефан Караджа]] и се установява в с. Еникьой<ref>[http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=17948&title=%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B2%20%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D1%81%D0%B8 Левски в спомените на съвременниците си Събрал и изследвал Стефан Каракостов, С 1987]</ref> през март [[1866]] г., където по препоръка на [[Цаню Захариев]] и Васил Тотьович е назначен за учител в българското училище на селото. То първоначално се помещава в къщата на Къньо Желязков. Като даскал Левски има квартира в същата къща. Друг негов хазяин е Кольо Каябашев. През октомври Дяконът минава във [[Влашко]], връща се след два месеца и от началото на [[1867]] г. отново е учител тук, този път в съседното село Конгаз. Левски, в тези години, като псалт често пее на службите в Еникьойският храм ''„св. св. Кирил и Методий”''. С гласа, честностатачестността и ведриятведрия си нрав дяконът печели възхищението на местните хора. Той недопускане допуска разпространените тогава телесни наказания на учениците и възпитава чувството за красота у децата, като им показва как да подреждат цветя и клонки, брани в гората и да красят с тях класната стая. Заедно с учителствуването Левски развива революционна пропаганда и организира патриотични дружини, които да подготвят населението за бъдещо въстание и за активна самозащита срещу посотяннитепостянните издевателства на черкезите. Организира борби и състезания, занятия по гимнастика, прескачане на ровове и плетове, стрелба, надбягване и др. Обикаля околните села и привлича съмишленици. Запознава се и с [[Харитон Халачев|поп Харитон]], тогава свещеник в с. Конгаз. Не е изключено тук апостола да получава прозвището си. В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев пише: ''”Дяконе Василе, Лъвски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в КонгасКонгаз, като прескочи хаджи Герговата мааза.'' 1868. с. [[Зебил]]. М. Н. Джуджев”. През пролетта на 1867 г1867г. Левски заминава за [[Влашко]], където става знаменосец в четата на [[Панайот Хитов]]. По свидетелства на очевидци над 70 г70г. след това еникьойци пазели и се радвали на плодовете на 3 крушови дървета, посадени от Апостола в църковния двор до училището. Западно от пътя навлизищнавлизащ в селото е сградата на старото училище.<br />
Храмът в който пее Левски - „св„Св. свСв. Кирил и Методий” е изписан в 1866 г1866г. от видните майстори от ''Тревненската художествена школа'' - зографите Захария Цанюв и сина му [[Цаню Захариев|Цаню /Стефан/ Захариев]], тяхна творба е и иконостасът му. Патронната икона на храма е подарена от Васил Тотьович - роднина на Левски от Карлово по майчина линия. Рисувана е същата година от споменатите тревнески зографи. Младият зограф е силно повлиян от личността и идеите на Апостола, с който 3 месеца делят квартира и легло в Еникьой, <ref>[http://levski.8k.com/zanzahariev.htm Цаню Захариев Спомени за Левски]</ref> и става един от революционерите участвали в биткатебитките на ТревнанскатаТревненската чета през [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. Църквата „св„Св. свСв. Кирил и Методий” е запазена и въпреки скромният и облик и до днес в нея се извършва богослужение. Запазено е и училището на Левски, днес в него е медицинската служба на селото. На 6 юли 2011г. на входа на сградата е официално открит барелефен паметник на Васил Левски, поставен от ВМРО.
 
== Икономика и съвременно състояние ==
[[Файл: Primariamk.jpg|дясно|мини|Селската община]]
Селото е прекръстено на името на [[Михаил Когълничану]]. Скотовъдството и земеделието и днес са основен поминък на населението. Сеят се житни култури. Особено важна е маслодайната рапица. Животновъдството се развива основно в свинекомплекса и в комплекса за отглеждане на агнета, но и в по-малките стопанства на домакинствата и в семейните асоциации. В общината се отглаждатотглеждат около 10 730 птици, 656 говеда, 2255 кози, 8845 овце, 1195 свине, 253 коня, 387 семейства пчели.
 
Общината е с население 3872 души и обхваща 14 016 ха016ха от които земеделски земи са 7 561 ха561ха, а от тях се обработват 6 011 хаа. Трудово заети са 1025 души от които в селското стопанство 815. Възрастово най-голяма е групата на населението между 17 и 60 години - 66,.8%, младежите под 17 години са 25,.8%, а хората над 60 годишни са 7,.4%. Мъжете са 50,.7%, а жените 40,.3% от населението. <br />
Общината е електрифицирана, питейното водоснабдяване обхваща 80%, а асфалтовите настилки 3% от площттаплощта й, има кабелна телевизия и интернет. Работят три детски градини, три основни училища (по едно във всяко от съставните й селища) и едно средно училище в общинскиятобщинския център. Като медицински практики има две аптеки и два лекарски кабината.
 
==Личности==
;Работили и живели в Еникьой
* {{BGR-флаг}} [[Васил Левски]] - в 1866 - 1867 г1867г. работил като учител в селото и в съседното Конгаз
* {{BGR-флаг}} Васил Тотьович - роднина на Левски по майчина линия, ктитор на църквата в селото
* {{BGR-флаг}} Захария Цанюв - (1810-?) иконописец от [[Трявна]] зографисал църквата в селото
Анонимен потребител