Разлика между версии на „Захароза“

428 байта изтрити ,  преди 9 години
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: mk:Сахароза)
{{обработка|форматиране, проверка на информацията, източници}}
 
'''Захарозата''', известна още като '''сукроза''' ({{lang-la|saccharum commune}}) е опростено химично наименование на [[дизахарид]]а 1-α-глюкозидо-2-β-фруктофураноза. Позната в ежедневието просто като „захар“"[[захар]]", тя е най-широко използваният подсладител. ЛесноНейният хидролизирасладък до [[глюкоза]] и [[фруктоза]]. Хидролизният продуктвкус се наричадължи инвертнана захар.наличието Многона разтворимаголям във вода, стабилна спрямо основи. Съдържаброй (осем) [[хидроксилни групи]], но дава само един редв производнимолекулата.
 
Захарозата е безцветно кристално вещество със сладък вкус. Сладкият вкус се дължи на наличието на голям брой хидроксилни групи в молекулата. Захарозата се разтваря добре във [[вода]], но практически е неразтворима в алкохол и неполярни разтворители. При нагряване се [[топене|стапя]], като образува аморфна маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на [[водна пара|водни пари]]. Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми. Молекулната и формула е С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> . Сравнена с глюкозата тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.
I. ДИЗАХАРИДИ ОТ ДИКАРБОНИЛЕН ТИП НА СВЪРЗВАНЕ. ЗАХАРОЗА.
 
Захарозата е безцветно кристално вещество със сладък вкус. Сладкият вкус се дължи на наличието на голям брой хидроксилни групи в молекулата. Захарозата се разтваря добре във вода, но практически е неразтворима в алкохол и неполярни разтворители. При нагряване се стапя, като образува аморфна маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на водни пари. Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми. Молекулната и формула е С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> . Сравнена с глюкозата тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.
Както глюкозата така и захарозата взаимодействат с прясно приготвен меден дихидроксид при обикновена температура, като се получава прозрачен тъмносин разтвор - качествена реакция за многовалентен алкохол със съседни (вицинални) хидроксилни групи.
 
 
От проекционната и перспективната формули на захарозата се вижда, че шестатомният пръстен на глюкозата е запазен, докато този на фруктозата е петатомен. След хидролиза последният изомеризира и се превръща в шестатомен, който е характерен за свободната фруктоза.
 
Захарозата може да се хидролизира не само в присъствие на киселина, но и под действието на ензима инвертаза. Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар се нарича инвертна захар. Инвертната захар трудно кристализира, поради което се използва като заместител на пчелния мед, който е естествена инвертна захар.
 
Тъй като захарозата съдържа алкохолни хидроксилни групи тя може да се естерифицира и да взаимодейства с метални хидроксиди. Така напр. разтвор от варно мляко (Ca(OH)<sub>2</sub>) се избистря, ако към него се прибави захароза, тъй като се образува разтворим калциев захарат. По такъв начин в производствени условия захарозата се пречиства от примесените към нея органични киселини, които образуват неразтворими калциеви соли.
 
Обикновената захар ферментира, тъй като спиртните дрожди съдържат ензима инвертаза, под действието на който тя се хидролизира на глюкоза и фруктоза, които директно ферментират до етилов алкохол. Усвояването на захарозата от организма също става след предварителната й хидролиза. При попадане в храносмилателната система захарта се разпада почти веднага на глюкоза и фруктоза, и докато глюкозата се приема нормално от организма и го подхранва, то фруктозата има поведение на алкохол (токсин, отрова) за черния дроб, тъй като само там може да бъде преработена до мазнина. Вследствие на това се стига до стеатоза на [[черния дроб]].
 
Концентрираните захарни разтвори (64%) действат слабо антисептично, поради което се използват за консервиране на плодове във вид на сладка и мармалади.
Със същия молекулен състав като захарозата С12Н22О11 са известни и други дизахариди като малтоза, лактоза и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.
 
Със същия молекулен състав като захарозата С12Н22О11 С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> са известни и други дизахариди като малтоза, лактоза и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.
 
{{Биохимия-мъниче}}