Линкълн Елсуърт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
== Ранни години 1880-1924 ==
Роден в [[Чикаго]], [[Илинойс]]. Баща му Джеймс Елсуърт бил милионер и се занимавал с търговия на въглища. Завършва Йелския и Колумбийския университети.
== Експедиционна дейност 1924-1939 ==
Ред 19:
=== Полет с Роалд Амундсен 1925 ===
През 1925 бащата на [[Линкълн Елсуърт]], Джеймс, спонсорира със 100 хил.$ експедицията на [[Роалд Амундсен]], в която като щурман на един от самолетите-амфибии участва Линкълн. Експедицията се опитва да прелети с два самолета от [[Шпицберген]] до [[Аляска]], но на 87º 44` с.ш. един от самолетите прави принудително кацане и е изоставен, а с втория с големи трудности четиримата участници в полета се завръщат в базата.
=== Полет с дирижабъла "Норге" 1926 ===
Ред 28:
През 1931 Елсуърт като представител на американското географско дружество прелетява на борда на дирижабъла "Граф Цепелин" над територията на [[Арктика|Съветска Арктика]].
=== Експедиции в Антарктида 1933-1939 ===
==== План за трансантарктически полет ====
Въпросът дали се съединяват [[море Уедъл]] и [[море Рос]], отдавна занимава умовете на видните полярни изследователи. С решаването на този проблем се заема Линкълн Елсуърт. Имайки необходимия опит от Арктика, знаейки възможностите на съвременните самолети и след като изучава отчетите за походите във вътрешността на Антарктида, Елсуърт идва до заключението, че почти във всеки район на ледения континент е възможно кацането и излитането на сомолет на ски. Неговият план е смел, но прост: да се лети от единия край на континента до другия само при добро време, а при най-малките признаци за разваляне на времето да се каца и се чака, дакато отново настъпи подходящо време. Корабът, стоварил експедицията на единия край на континента, трябва да се придвижи до противоположния и там да натовари летците на борда си. В този случай летците няма причина да се притесняват за горивото за обратен полет.
==== Първи неуспешен опит 1933-1934 ====
Своя план Елсуърт публикува през 1931 и пристъпва към неговото осъществяване през 1933. На 7 януари 1934 корабът стоварва в Китовия залив на брега на море Рос един самолет, с който са направени пробни полети, но 12 януари, ледът на който се намира самолетът внезапно се пропуква и самолетът е силно повреден, и полетът е провален.
==== Втори неуспешен опит 1934-1935 ====
През следващия летен сезон (декември-март 1934-1935) Елсуърт решава да извърши полета от [[море Уедъл]] до [[море Рос]], но и този път намеренията му се провалят поради лошото време. На 3 януари 1935 самолетът прави опит да стартира по маршрута, но отново поради настъпилото лошо време се връща обратно.
==== Първи трансантарктически полет 1935-1936 ====
През ноември 1935 експидицията отново е свалена на брега на Антарктида, недалеч от остров Дънди. На 21 ноември е направен поредният опит, но отново е п ринуден да върне, този път поради неизправност в самолета. От 23 ноември до 5 декември 1935, Елсуърт, заедно с пилота [[Хърбърт Холик-Кеньнон]] на самолета "Полярна звезда" извършва първия трансантарктически полет от остров [[Дънди]] ({{coord|63|26|S|55|55|W|}}) до [[Китов залив|Китовия залив]] ({{coord|78|30|S|164|28|W|}}), като по време на полета двамата откриват платото [[Холик-Кеньон (плато)|Холик-Кеньон]] (1920 м), хребета [[Етернити]] (до 4500 м), [[Земя Джеймс Елсуърт]] ({{coord|77|30|S|95|40|W|}}) и планината [[Сентинел]] (3900 м). Дължината на полета е около 4000 км и продължава 12 дни. Четири пъти правят кацания в ледовете за извършване на астрономически наблюдения. След 14 часа полет времето се разваля и се налага първо кацане в пункт с координати {{coord|79|15|S|102|35|W|}}. След като престояват 19 часа двамата излитат, но много скоро времето се разваля и се налага отново да кацнат и в лагер № 2 престояват три дни. На 27 ноември "Полярна звезда" се издига във въздуха, но след 90 мили поради гъстата мъгла се налага ново приземяване. Скоро след кацането се разразява буря, която продължава няколко дни. Едва на 4 декември отново излитат, но след няколко часа се налага отново да се приземят, за да определят координатите си, тъй като наближават Китовия залив и има опастност да пропуснат базата. Кацат в лагер № 4 с координати {{coord|79|29|S|153|27|W|}}.
На 5 декември "Полярна звезда" отново е във в ъздуха, но след час и пет минути горивото свършва и се налага принудително кацане на 30 километра южно от базата Литл Америка. След десетдневно блуждаене летците се добират пеша до нея на 15 декември и прекарват там повече от месец преди да бъдат спасени от британската океанографска експедиция на кораба "Дискавъри ІІ" и след това прибрани на своя кораб.
Откритията и изследванията на Елсуърт закрепили за [[САЩ]] площ с територия от 777 хил. км<sup>2</sup>, а Конгресът на [[САЩ]] го удостоява със специален златен медал.
==== Четвърта експедиция в антарктида 1938-1939 ====
През 1938 Елсуърт за четвърти път се отправя към [[Антарктида]], този път с намерение да прелети от брага на [[Индийския океан]] до [[море Рос]]. Поради неблагоприятните ледови условия едва през през януари 1939 корабът успява да се добере до бреговете на континента, но лятото е доста напреднало и Елсуърт се опасява, че начинанието му ще претърпи неуспех. На 11 януари Елсуърт, заедно с пилота Лимбарнер, излита от точка с координати {{coord|68|30|S|79|00|E|}} и поемат по меридиана на юг, но достига само до 72° ю.ш., но е принуден да се върне поради влошаване на времето. Проведени са аерофотозаснемания, които дават възможност да се внесат значителни поправки и уточнения в географската карта на [[Антарктида]]. За изследванията си в [[Антарктида]] е удостоен с медали от Норвежкото, Италианското и Британското географски дружества.
== Последни години 1939-1951 ==
| |||