Михаил II Комнин: Разлика между версии

Михаил е извънбрачният син на [[Михаил I Комнин]] и отива в изгнание след убийството на баща си през 1215 г. След разгрома в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] на чичо му [[Теодор Комнин]] от [[цар]] [[Иван Асен II]] и последвалото му попадане в [[Второ българско царство|български]] плен, Михаил II се завръща в Епир. Не е неоспоримо доказано дали той признава върховенството на чичо си [[Мануил Комнин Солунски]] или на Иван Асен II. Михаил II си осигурява подкрепата на местните благородници като се жени за [[Теодора Петралифина]] и установява близки отношения с [[Никейска империя|Никейската империя]]. През 1241 г. Михаил онаследява чичо си Мануил като владетел на [[Тесалия]]. През 1238 г. Михаил е посетен от Никейския [[патриарх]] [[Герман II]], а през 1249 г. получава титлата [[деспот]] от [[император]] [[Йоан III Дука Ватаци]].

Войските на съюзниците надделяват над никейските части в [[Македония]] и през 1259 г. се приготвят за сражение с редовната никейска армия, водена от [[севастократор]] [[Йоан Палеолог (севастократор)|Йоан Палеолог]], брат на император [[Михаил VIII Палеолог]]. Последвалото стълкновение влиза в историята с името „[[Пелагонийска битка]]“. Съюзническата кампания е осуетена от породилите се подозренията в различните лагери и извънбрачният син на на Михаил - — севастократор [[Йоан I Дука]], дезертира при врага, докато самият Михаил II изоставя съюзниците си. Никейците нанасят съкрушаващо поражение на ахейския принц Вилхелм, който е пленен в боя. След като Михаил бяга към [[Йонийски острови|Йонийските острови]], никейците окупират Епир, но срещат такова съпротивление от местните, че са принудени да се оттеглят. Михаил си възвръща владенията с допълнителна помощ от крал Манфред. След последвали военни действия втора [[Византия|византийска]] победа, този път през 1264 г., принуждава Михаил II да признае условния сюзеренитет на Михаил VIII Палеолог и да затвърди съглашението с династични бракове. Когато Михаил II умира през 1266/68 г., неговите владения са разделени между синовете му [[Никифор I Комнин]], който получава Епир и [[Йоан I Дука]], който получава Тесалия.