Екатерина Каравелова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
От [[26 юни]] [[1884]] г. [[Каравелов]] е [[министър-председател]] до [[9 август]] [[1886]] г. На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – [[Съединение на България | Съединението на България]]. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци й устройват шумна овация. На сутринта, по поръка на Петко Каравелов, тя се среща с [[Александър I Батенберг | Батенберг]].
 
При окончателното си напускане на [[България]], с последния си Манифест от [[26 август]] [[1886]] г. [[Александър I Батенберг | Батенберг]] назначава за регенти [[Петко Каравелов]], [[Стефан Стамболов]] и [[Сава Муткуров]]. Каравелов напуска на [[1 ноември]] [[1886]] г. и е заменен от [[Георги Живков]]. Когато тойПетко и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари [[1887]] г., Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически агенти в София с настойчива молба да се застъпят за затворниците. Намесата на дипломатите ги спасява, но омразата на стамболовистите срещу нея се засилва.
 
През [[1891]] г. [[Петко Каравелов | Каравелов]] е обвинен за връзка с убийството на министър [[Христо Белчев | Белчев]]. Осъден от Военен съд, през [[1892]] г. е затворен в [[Черна джамия | Черната джамия]]. Безогледната политическа борба не пощадява и съпругата му. На [[30 ноември]] [[1891]] г., Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. На [[10 февруари]] [[1892]] г. е изправена пред съда по обвинение за предателство, дето искала чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България.