То е съставено от един или повече [[протон]]и и нула или повече [[неутрон]]и. Броят на протоните в атомното ядро съвпада с поредния [[атомен номер]] и определя вида на елемента. Броят на протоните и неутроните в едно ядро са свързани - в леките ядра те са приблизително равни, докато по-тежките ядра имат по-голям брой неутрони. Между протоните и неутроните съществува [[силно ядрено взаимодействие]]. Понякога те се наричат с по-общото име [[нуклеон]]и. Атоми с един и същ брой протони, но различен брой неутрони се наричат [[изотоп]]и.
== ОткритиетоОткриване на атомното ядро ==
{{основна|модел на Ръдърфорд}}
ОткритиетоОткриването на ядрото се приписвадължи на работата на [[Ърнест Ръдърфорд]], както и на сътрудниците му. Откритието е направено при обстрел на тънки метални пластинки съсс [[алфа-частици]]. За алфа-частиците било известно, че имат доста по-голяма маса от товатази на електрона - около 7, 900 пъти по-голяма, положително заредена с [[електричен заряд]], съответсващсъответстващ на 2 елементарни положителни заряда, като тогава още не се е знаела структурата на самата алфа частица (днес е известно, че самата алфа-частицатя е двойно йонизирано хелиево ядро). При този експеримент се изследва разсейването (ъгъла на отклонение) на алфа-частицата при стълкновението ѝ с мишената. По-голямата част от частиците преминават през мишената без особено разсейване (т.е. с малък ъгъл на отклонение от известната началнаначалната прицелна траектория). Друга неголяма част обаче се разсейва под известнинякакви ъгли, което не е невъзможновъзможно да се дължи на стълкновението на алфа-частица с електронелектрони от мишената, тъй като енергията на алфа-частицата е много по голяма от тази на електрона и на практика тя няма да се отклони от началната си траектория. МногоЕдна много малка част от регистрираните отклонени от мишената алфа-частициотклонения (около 1 %) се отклоняват на ъглиса близки до 180 градуса - тоест теалфа-частиците буквално се връщатразсейват обратнов обратна посока. Причината алфа-частицитеза датова семоже върнат обратнода се дължи на положително заредено ядро, което стои в центъра на атома и което при взаимодействиесблъсък съсс положително заредената алфа-частица действа върху нея с [[закон на Кулон|кулонова сила]] на отблъскване - именно този най-елементарен модел е познат широко днес. иТой е най-разпространен сред представите на повечето хора -се нарича сепланетарен [[планетарен модел на Ръдърфорд]], поради общите му черти между модела исъс Слънчевата система,: голямо централно образувание (ядро), около което като по [[орбита|орбити]] обикалят планети„планети“ (електрони). С този експеримент Ръдърфорд не само показвадоказва, че в атома има положително заредено ядро, но дава и приблизително даваприблизителна представа за размерите му. Оказва се, че то заема много малка пространствена областчаст от обема на атома и че почти цялата маса на атома е съсредоточена в него. Този експеримент (обстрел на мишена с частици) е основа и на почти всички съвременни експерименти, които се правятизвършват в областта на [[физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]].
Неутронът е открит доста по-късно, през [[1932]] година от [[Джеймс Чадуик]].
