Аян Садъков: Разлика между версии

'''Аян Фаиков Садъков''' е бивш [[Български|български]] [[Футболист|футболист]], полузащитник. Играл е за [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] ([[1978]]-[[1989]], [[1992]]-[[1993]]), [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] ([[1994]]-[[1996]]) и [[Беленензес]] ([[Португалия]]) ([[1989]]-[[1991]]). Има 223 мача и 63 гола в [["А" ПФГ|"А" група]] (203 мача с 61 гола за Локомотив и 20 мача с 2 гола за Ботев). Бронзов медалист през [[1992]] с Локомотив и през [[1995]] с Ботев, носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] (в неофициалния турнир) през [[1983]] г. с Локомотив. Рекордьор на страната по участия във всички национални отбори. Той има 80 мача и 9 гола за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]] ([[1981]]-[[1991]]), 22 мача и 4 гола за младежкия тим и 43 мача с 15 гола за юношеския тим. Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1986]] в [[Мексико]] (в 4 мача). "Заслужил майстор на спорта" от [[1985]] г. За купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] има 8 мача и 3 гола (6 мача с 3 гола за Локомотив и 2 мача за Ботев). Футболист с конструкторски качества в средата на терена и добър реализатор. По време на Възродителния процес през 80-те носи името Аньо Садков. Обявен е за най-добре представилият се български футболист на Световното първенство през 1986 година в Мексико.Един от най-добрите футболисти на България за 80те80-те години.Той е единственият футболист, който, въпреки че отбора му се състезава за няколко сезона в Б група е несменяем титуляр в нациоаналния ни отбор. На бенефиса си през 1984 година Христо Бонев му предава свещената черно-бяла фанелка с номер 8 и го обявава за свой наследник. Като треньор един път класира Локомотив Пловдив на 5-то и веднъж на 6-то място, въпреки тоталното безпаричие по това време в пловдивския отбор.