Солунски конгрес на ВМОРО (1903): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Солунски конгрес на ВМОРО''', познат още като '''Януарски конгрес''', се провежда от 2 до 4 януари 1903 година. Провежда се във физико-математическия кабинет на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“]]. На конгреса присъстват 17 делегати като Централният комитет е представен от [[Иван Гарванов]], [[Спас Мартинов]] и [[Димитър Мирчев]]. Делегати също така стават и двама заслужили дейци на организацията, щипските революционери [[Христо Попкоцев]] и [[Тодор Лазаров]], освободени наскоро от няколкогодишно заточение.
 
==Делегати==
На конгреса присъстват 17 делегати:
Останалите делегати са следните:
* [[Иван Гарванов]] - Централен комитет
* [[Спас Мартинов]] - Централен комитет
* [[Димитър Мирчев]] - Централен комитет
* [[Христо Попкоцев]] - по заслуги, току-що освободен от заточение
* [[Тодор Лазаров]] - по заслуги, току-що освободен от заточение
* [[Иван Сапунаров]] - Солунски революционен район
* [[Атанас Лозанчев]] - Битолски революционен район
Line 17 ⟶ 22:
 
==Заседания==
Конгресът на ВМОРО в Солун е свикан по инициатива на Централния комитет, който на 24 декември 1902 година разпраща надлежно окръжно. В него като причина за конгреса се посочва въпросът, който в края на 1902 година се превръща в кардинален – всенародно въстание или не? За председателСъставът на конгреса не е избраннапълно Иван Гарвановпредставителен, аотсъстват завидни секретарфигури -от Димитърръководството, Мирчева катои от поканенитеокръзите не пристигат само представителите на Тиквешкатаса революционнадобре околияпредставени. На заседаниетоконгреса ототсъстват 4всички януаривидни поддейци натискна отВМОРО странакато на[[Даме Груев]], [[АнастасХристо ЛозанчевТатарчев]], е[[Пере взетоТошев]], решение[[Христо даМатов]] сеи вдигне[[Гоце въстаниеДелчев]]. Само представителятдва окръга обсъждат предварително писмото на ЦК и изпращат редовно упълномощени делегати. [[СерскиСкопски революционен окръг|Серския революционенСкопски окръг]] инструктира делегата си [[ЛазарДимитър ДимитровГанчев (Дренокреволюционер)|ЛазарДимитър ДимитровГанчев]] първоначалнода сенастоява противопоставяза наотлагане идеятапоне с една година, ноа после[[Серски иреволюционен тойокръг|Серският]] подписва.делегат Не[[Лазар еДимитров взето(Дренок)|Лазар подДимитров]] вниманиее липсатаинструктиран нада достатъчносе оръжиепротивопостави ина подготвени хорарешение за масово въстание. НаПисма, конгресапротивопоставящи отсъстват всички видни дейцисе на ВМОРОрешение катоза [[Даме Груев]]въстание, [[Христоизпращат Татарчев]], [[Пере Тошев]], [[Христо Матов]]Делчев и [[ГоцеЯне ДелчевСандански]].<ref>Макдермот, КонгресътМерсия. еЗа закрит на 4 януари 1903 г.свобода и делегатите се разотишлисъвършенство. ВъпрекиБиография тована взетотоЯне решениеСандански, отНаука тозии конгресизкуство, ставаСофия, повод за разделение преди1987, постр. време109 и след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]110.</ref>
 
За председател на конгреса е избран Иван Гарванов, а за секретар - Димитър Мирчев като от поканените не пристигат само представителите на Тиквешката революционна околия. На заседанието от 4 януари под натиск от страна на [[Анастас Лозанчев]] е взето решение да се вдигне въстание. Само Лазар Димитров се противопоставя на идеята, гласува срещу въстанието, но подписва протокола. Не е взето под внимание липсата на достатъчно оръжие и подготвени хора за масово въстание. Конгресът е закрит на 4 януари 1903 г. и делегатите се разотишли. Въпреки това взетото решение от този конгрес става повод за разделение преди, по време и след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
 
Решението за вдигане на въстание бива окончателно, но Гарванов иска да го обсъди и с останалите първи хора на организацията. Затова към средата на януари той и [[Велко Думев]] пристигат в [[София]]. [[Христо Силянов]], който по това време също е в София, ни дава много имена на участници в съвещанията, на които се обсъжда солунското решение - Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, [[Михаил Герджиков]], [[Кирил Пърличев]], [[Димитър Стефанов]] и др. Става ясно, че сред първите хора на организацията няма единомислие по тоя въпрос. [[Христо Матов]] защитава твърдо решението за въстание, в този смисъл се изказва и д-р Татарчев. Към тях се присъединява и самият Силянов. Един от най-големите противници на въстанието, [[Гьорче Петров]], произнася четиричасова реч. Изказва се и Герджиков, който настоява на известните негови схващания - терор над турската власт и чуждия капитал, доколкото го имало в Турция. В края на краищата [[Задгранично представителство на ВМРО|Задграничното представителство]] на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По-късно Гоце Делчев се среща в Македония със завърналия се от заточение [[Даме Груев]] и двамата стигат до извода, че след като организацията е взела решение за въстание и е изпратено по окръзите, връщане назад няма.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/iii-kong.html Информация за третия конгрес на ВМРО в Солун]</ref>