Солунски конгрес на ВМОРО (1903): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Солунски конгрес на ВМОРО''', познат още като '''Януарски конгрес''', се провежда от 2 до 4 януари 1903 година. Провежда се във физико-математическия кабинет на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“]]
==Делегати==
На конгреса присъстват 17 делегати:
* [[Иван Гарванов]] - Централен комитет
* [[Спас Мартинов]] - Централен комитет
* [[Димитър Мирчев]] - Централен комитет
* [[Христо Попкоцев]] - по заслуги, току-що освободен от заточение
* [[Тодор Лазаров]] - по заслуги, току-що освободен от заточение
* [[Иван Сапунаров]] - Солунски революционен район
* [[Атанас Лозанчев]] - Битолски революционен район
Line 17 ⟶ 22:
==Заседания==
Конгресът на ВМОРО в Солун е свикан по инициатива на Централния комитет, който на 24 декември 1902 година разпраща надлежно окръжно. В него като причина за конгреса се посочва въпросът, който в края на 1902 година се превръща в кардинален – всенародно въстание или не?
За председател на конгреса е избран Иван Гарванов, а за секретар - Димитър Мирчев като от поканените не пристигат само представителите на Тиквешката революционна околия. На заседанието от 4 януари под натиск от страна на [[Анастас Лозанчев]] е взето решение да се вдигне въстание. Само Лазар Димитров се противопоставя на идеята, гласува срещу въстанието, но подписва протокола. Не е взето под внимание липсата на достатъчно оръжие и подготвени хора за масово въстание. Конгресът е закрит на 4 януари 1903 г. и делегатите се разотишли. Въпреки това взетото решение от този конгрес става повод за разделение преди, по време и след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
Решението за вдигане на въстание бива окончателно, но Гарванов иска да го обсъди и с останалите първи хора на организацията. Затова към средата на януари той и [[Велко Думев]] пристигат в [[София]]. [[Христо Силянов]], който по това време също е в София, ни дава много имена на участници в съвещанията, на които се обсъжда солунското решение - Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, [[Михаил Герджиков]], [[Кирил Пърличев]], [[Димитър Стефанов]] и др. Става ясно, че сред първите хора на организацията няма единомислие по тоя въпрос. [[Христо Матов]] защитава твърдо решението за въстание, в този смисъл се изказва и д-р Татарчев. Към тях се присъединява и самият Силянов. Един от най-големите противници на въстанието, [[Гьорче Петров]], произнася четиричасова реч. Изказва се и Герджиков, който настоява на известните негови схващания - терор над турската власт и чуждия капитал, доколкото го имало в Турция. В края на краищата [[Задгранично представителство на ВМРО|Задграничното представителство]] на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По-късно Гоце Делчев се среща в Македония със завърналия се от заточение [[Даме Груев]] и двамата стигат до извода, че след като организацията е взела решение за въстание и е изпратено по окръзите, връщане назад няма.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/iii-kong.html Информация за третия конгрес на ВМРО в Солун]</ref>
|