Свобода или смърт (1903): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Вестник | Име на български = „Свобода или смърт“ | Име в оригинал = Свобода или смърть | ... |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
'''„Свобода или смърт“''' е български [[вестник]], нелегален орган на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], излизал през 1903 година. Вестникът се хектографира с помощта на желатин и излиза седмично в около сто броя. Първият брой на вестника излиза на 13 февруари 1903 година като е подготвен по време на срещата на четите от [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в [[Каракьой]], а е отпечатан в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]]. В уводната статия на брой №1 Яворов пише:
{{цитат|И тъй нека знаем длъжността си: работа без страх! Нека видим своя път: всякога напред! Нека помним и целта си: свобода или смърт!}}
От вестникът излизат 12 брой - последният на 21 април 1903 година. В някои от броевете са отпечатани и стихове на Яворов като „Ден денувам – пътища потайни“, „Сън сънувах“ и други. <ref>Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 109 - 110.</ref>
Яворов описва издаването на вестника в своите „[[Хайдушки копнения]]“:
{{цитат|През това време — април 1903 — вече три месеца аз „просвещавах“ народа в Турско, издавайки седмично по един брой от хектографическия лист „Свобода или смърт?“ — форматно почти еднакъв с малък, четиристраничен софийски вестник. От село на село, все така: потряба ли да напуснем едно място, аз — писача, и Мицо Кирилиев — преписвач, ние се измъкваме дебном с първи мрак и вземаме пътя към друга стряха — близка един или далечна единайсет часа. Един куриер напред, разклатил глава в широка и безшумна стъпка, развява срещу вятъра изтънелите криле на износен клашник и наподобява из тъмнината птица, която не може да хвръкне. Подир него аз и Мицо, огърнати в широки кепета, провесили манлихери зад рамо, току се препъваме из непознатия път и шепнем проклятия по царски адреси. А подир нас втори куриер води муле, натоварено с „печатарските“ ни принадлежности: тенекиена форма за разливане хектографическата смес, рибена туткал, глицерин, всевъзможни мастила, хартия — и най-после една-две бомби за в случай, че редакцията се озове натясно...
Вече настанени, ние залавяхме работа — грижите около „вестника“. Прегънат надве и сложил хартия на коляно, или изтегнат по гърди, аз пиша уводната статия и подавам едно по едно дребни листчета на Мица. Застанал на колене пред газов сандък, той преписва с хектографическо мастило върху голям лист, като извива мъченически врат и дъвче език. Някой от двамата куриери, които местния комитет туря в разположение на „редакцията“ още с присти-гането ни, седи на прага и кърпи цървули или дяла клечка. Но Мицовото перо захваща да провлача влакна от хартията и той ръмжи, чистейки го в късче плат, докато успее да нашари с мастило вред, дето го е прихапало да се почеше. Най-сетне писането ни омръзва— и разхождайки се един срещу други като вълци из клетка, ние подлавяме тихо някоя харамийска песен заглушавана от ударите на стана вън, дето работната домакиня е заседнала още призори.
След почивката Мицо сяда отново пред сандъка, аз се изтягам по очи на земята и пак пишем...
Уводната статия готова, следваше отдела „Революционна хроника“, после „Народни страдания“ най-сетне едно стихотворение — дълго колкото останалото място. В тоя ред „вестника“ се нагласяваше да служи повече за агитаторите, отколкото пряко на населението. Отхектографиран в стотина екземпляра — и при най-затруднителни обстоятелства, това биваше вече извършено към събота-неделя, — ние го пущахме понеделник заран по четирите македонски ветрища.}}
== Бележки ==
| |||