Свобода или смърт (1903): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
| Уебсайт =
}}
'''„Свобода или смърт“''' е български [[вестник]], нелегален орган на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], излизал през 1903 година. Вестникът е списван от поета революционер [[Пейо Яворов]] с помощник кукушанина [[Димитър Кирлиев]]. Вестникът се хектографира с помощта на желатин и излиза седмично в около сто броя.
Първият брой на вестника излиза на 13 февруари 1903 година като е подготвен по време на срещата на четите от [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в [[Каракьой]], а е отпечатан в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]]. В уводната статия на брой №1 Яворов пише: {{цитат|И тъй нека знаем длъжността си: работа без страх! Нека видим своя път: всякога напред! Нека помним и целта си: свобода или смърт!}}
От
Самият Яворов описва издаването на
{{цитат|През това време — април 1903 — вече три месеца аз „просвещавах“ народа в Турско, издавайки седмично по един брой от хектографическия лист „Свобода или смърт?“ — форматно почти еднакъв с малък, четиристраничен софийски вестник. От село на село, все така: потряба ли да напуснем едно място, аз — писача, и Мицо Кирилиев — преписвач, ние се измъкваме дебном с първи мрак и вземаме пътя към друга стряха — близка един или далечна единайсет часа. Един куриер напред, разклатил глава в широка и безшумна стъпка, развява срещу вятъра изтънелите криле на износен клашник и наподобява из тъмнината птица, която не може да хвръкне. Подир него аз и Мицо, огърнати в широки кепета, провесили манлихери зад рамо, току се препъваме из непознатия път и шепнем проклятия по царски адреси. А подир нас втори куриер води муле, натоварено с „печатарските“ ни принадлежности: тенекиена форма за разливане хектографическата смес, рибена туткал, глицерин, всевъзможни мастила, хартия — и най-после една-две бомби за в случай, че редакцията се озове натясно...
Line 37 ⟶ 39:
След почивката Мицо сяда отново пред сандъка, аз се изтягам по очи на земята и пак пишем...
Уводната статия готова, следваше отдела „Революционна хроника“, после „Народни страдания“ най-сетне едно стихотворение — дълго колкото останалото място. В тоя ред „вестника“ се нагласяваше да служи повече за агитаторите, отколкото пряко на населението. Отхектографиран в стотина екземпляра — и при най-затруднителни обстоятелства, това биваше вече извършено към събота-неделя, — ние го пущахме понеделник заран по четирите македонски ветрища.<ref>Яворов, Пейо. Хайдушки копнения.</ref>}}
== Бележки ==
| |||