Мил започва есето си с дискусия отнисноотносно „борбата между власт и свобода”, описвайки тиранията на правителството, което през неговия поглед трябва да бъде контролирано от свободата на гражданите. Без такова ограничение на властта правителството има (или е) „опасно оръжие”. Той разделя този контрол на властта на два механизма: необходими права принадлежащи на гражданите и „установяването на конституционни пречки, чрез които съгласието на обществото, или на подобно сформирование, предполагаемо представлява неговите интереси, е необходимо условие за установяването на някои от по-важните действия на правителствената власт”. Мил предполага, че човечеството ще е щастливо да бъде управлявано „от господар” ако неговото управление е гарантирано против тиранията. В гореопоменатата секция Мил говори за монархията. Обаче, човечеството скоро се развило като [[демокрация]], където „нямало страх от тиранизиране на Аз-а”. „Това може да изглежда аксиоматично”, казва той, но „хората, които упражняват властта не са винаги същите хора върху които тази власт е упражнена”. Още повече, че това може само да съществува в мнозинаството и ако мнозинството иска да криминализира част от обществото, която се оказва малцинство – без значение на базата на раса, пол, религия или други подобни – това може да бъде лесно направено въпреки обратното желание на малцинството. Това според неговата терминология е „тиранията на мнозинството”.
Според възгледите на Мил, тиранията на мнозинството е по-лоша от тиранията на правителството, защото не е ограничена до политическата функция. Някой може да бъде защитен от тиранин, но е много по-трудно да бъде защитен „от тиранията на преобладаващото мнение и чувства”. Хората ще бъдат предмет на това, което обществото мисли за подходящо – и ще бъдат моделирани по този начин. Преобладаващите мнения в обществото ще бъдат в основата на всички правила на поведение в обществото – тъй че не може да има предпазна мярка в закона против тиранията на мнозинството. Мил продължава като доказва това като негативност: мнението на мнозинството може да не е правилното мнение. Единственото оправдание за предпочитанието на човек към определено морално убеждение е че това е предпочитанието точно на този човек. По определен въпрос хората ще се обединят за или против този въпрос; страната с по-голяма численост ще надделее, но тя не е задължително права.
