Разлика между версии на „Централен комитет на ВМОРО и ВМРО“

През 1894 година на [[Ресенски конгрес на ВМОРО|първия редовен конгрес на ВМОРО]] в [[Ресен]] за председател на централния комитет е избран [[Христо Татарчев]], а за секретар [[Даме Груев]]. Те поемат и ръководството на [[Солунски революционен окръг|Солунския революционен окръг]]<ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/i-kong.html Ѓорѓиевски, Цане. I Конгрес.]</ref> През 1896 година [[Гьорче Петров]] е член на ЦК, но след като се установява в София е заместен от [[Христо Матов]], като по това време и [[Иван Хаджиниколов]] е в комитета<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.114</ref>. Даме Груев напуска ЦК и заминава в Лиеж, за да подсигури доставка на динамит и барут. На негово място за кратко действа [[Григор Попев]], а [[Пере Тошев]] става член на ЦК през 1898 година<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/pt/pere_toshev.htm Пере Тошев (Личност и Дело), Светозар Тошев]</ref> През 1898-1899 година ЦК реализира две важни за революционното дело цели. Комитета започва изпращането на списъци в [[Българска екзархия|Българската екзархия]], по които се назначават за български учители членове на организацията, а през 1899 година се създава и [[Четнически институт на ВМОРО|Четническия институт на ВМОРО]], чрез който се масовизира четническото движение. През същата година и Христо Батанджиев подава оставка от комитета, поради заетостта му в канцеларията на българската митрополия. Междувременно е решено да се отсранят екзархистките митрополити Григорий и Герасим, и дейците на [[Българско тайно революционно братство]] поради назрялите спорове между тях и организацията, но идеята е отхвърлена от Иван Хаджиниколов, който казва още: {{Цитат|Ние сме си заложили главите за доброто на българите, та ние българи ли ще убиваме? Никога няма да се съглася на такова нещо. Ако тия хора от заблуда или от друго неща сега са наши противници, утре ще бъдат наши съратници<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.116, 125</ref>.}}
 
Комитета и изобщо организацията изпадат в криза след разкритията на [[Винишка афера|Винишката]] и [[Солунска афера|Солунската]] афери, при които почти всички главни дейци на ВМОРО са арестувани и заточени в [[Мала Азия]]. През 1900 година в будапещенския вестник „Pester Loyd“ излиза статия, по-късно препечатана в румънския „Independens Romaine“, в която за първи път са публикувани имената на членове на централния комитет. ПрезПреговорите 1903между годинаВМОРО наи ВМОК последвали [[СолунскиОсми конгресмакедоно-одрински на ВМОРО (1903)конгрес|СолунскияОсмия македоно-одрински конгрес]] Централенв София се овенчават с подписването на „Майското съглашение“ от 16 май 1901 година. Според него офицерите получават право да се комитетвключват в лицетоЦК на [[ИванВМОРО Гарванов]]и другите структури на вътрешната организация, [[Спасда Мартинов]]запазят владение над складовете за оръжие и [[Димитърбоеприпаси Мирчев]]по границата на България, с което на практика печелят преимущество при взимабъдещото решение за вдигане на всеобщо въстание<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев - Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 86-87.</ref>.
 
През 1903 година на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] Централен комитет в лицето на [[Иван Гарванов]], [[Спас Мартинов]] и [[Димитър Мирчев]] взима решение за вдигане на всеобщо въстание.
 
=== 1905-1908 ===