Роналд Рейгън: Разлика между версии

Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от [[1980]] г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от републиканската партия, за първи път от 26 години. Администрацията му предприема много инициативи както в националната политика, включително намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система на дясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво , тежкатежък икономическаикономически рецесияспад за периода 1981 – 1982 г., последвана от икономически бум 1983 – 1984 г. и превръщане на федералното правителство в част от проблемите, а не в решаването им. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството на началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала Иран–Контри и нагнетяването на напрежението със Съветския съюз по време на [[Студена война|Студената война]]. Рейгън е отдаден на идеологията на [[капитализъм|капитализма]] и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от [[1984]] г. и напуска длъжността с още по–голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор” той е толкова доминираща фигура, че декадатадесетилетието на 80– те години, често се наричатбива „наричано„''Рейгъновите осемдесет''”.

В края на 50-те ролите на Рейгън намаляват и той се местипремества в [[телевизия]]та, като водещ и участник в шоу– програмата „''Театър на Дженерал Електрик''”. Той е президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947 до 1952 и още веднъж от 1959 до 1960. Последната му голяма роля е от 1964 г. във филма „Убийците”, римейк, базиран на кратка новела на [[Ърнест Хемингуей]].

Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ [[Франклин Делано Рузвелт]] и [[Нов Курс|Новия Курс]]. В края на 40– те години той е един от най-видимите защитници на президента [[Хари С. Труман]]. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи и през 1976 г. казва ”'' [[фашизъм|фашизмът]] всъщност бе в основата на Новия курс''”. Първият му истински важенважна политическиполитическа постдлъжност е ролята му в Гилдията на филмовите актьори — профсъюзно обединение, което включва по–голямата част от холивудските актьори, но което, според него, е завладяно от комунисти. В тази позиция Рейгън свидетелства пред Комитета на Конгреса за антиамерикански дейности за комунистическото влияние в [[Холивуд]]. Пази досиета на подозрителни актьори и докладва за тях на [[ФБР]] под псевдонима „'' Агент Т10''”, без да се обявява против тях публично. Той подържа практиката да се вкарват определени негови колеги в така наречените „черни списъци”. Вярвайки, че Републиканската партия е по–способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на [[Дуайт Айзенхауер]] през 1952 г. и през 1956 г. за [[Ричард Никсън]] през 1960 г., макар и все още да е демократ.

Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През [[1964]] г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на [[Бари Голдуотър]]. Речта му, предавана по телевизията, с название „''Време за избор''” , въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи доноридарители на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография „'' най–накрая се предадох след много безсънни нощи, най–накрая се предадох''”.

През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–ия губернатор на [[Калифорния]], побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат. По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на масови протести през 1969 г. изпраща 2 200 войници от [[Национална гвардия|Националната гвардия]] в лагера на университета Бъркли. Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да толериратърпи и да се влие от студентската агитация.

Рейгън се противопоставя на голям федерален проект за изграждане на [[язовир]], който ще наводни долина със селище на индианци. По–късно Рейгън и семейството му се отправят на почивка в Сиера на мястото, където трябва да се строи магистрала. Там той обявява, че няма да допусне построяването на съоръжението. Една от най–големите грижи на Рейгън е [[смъртно наказание|смъртното наказание]]. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г.. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки, обявеноточе мусе съгласиеобявява съсна страната на смъртното наказание, той издава две амнистиипомилвания и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива амнистиипомилвания в Калифорния не са прилагани.

Рейгън се обявява за ликвидиранетоунищожаване на щатската система на психиатричнитепсихиатрични клиники, като твърди, че обществено базиранитеобществените хосписи и лекуване ще заместят насилственатанасилственото болнично хоспитализациянастаняване, коятокоето той счита за нарушаване на [[човешки права|човешките права]].

Кампанията му през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегия на Рейгън. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия” в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащия държавен глава. На КонвентаКонвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неправилниянеподходящия човек”.

През 1980 г. Рейгън най–накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на [[Джордж Буш]]. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш деклариразаявява, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с [[Организация на обединените нации|ООН]], [[ЦРУ]] и [[Китай]]. Неговата политическа и икономическа философия е значително по–умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика”.

Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои политически анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложнатасложното ситуацияположение, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата [[инфлация]] и [[безработица]], липсата на икономическиикономическо просперитетблагоденствие, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва „'' [[Рецесия]]таСпад - това е когато вашият съсед загуби работата си. [[Депресия]]Застой - етова тогавае, когато загубите вашата. Възстановяване е когато Джими Картър загуби своята.''”

На изборите през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър – Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Шансовете на Мондейл не са големи, особено когато по време на КонвентаКонгреса на Демократическата партия казва „'' Г– н Рейгън ще повиши данъците, това ще направя и аз. Той няма да си го признае, но аз го заявявам. ''” Рейгън приема номинацията на своята партия на Конвента ѝ в Тексас в обстановка на подобряваща се икономика и на добро представяне на спортистите в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата в Лос Анджелис]].

Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от най–големите гафове на президента , който казва „'' Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон , с който Русия се поставя извън закона за винаги. Почваме бомбардировките след пет минути. ''” по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, тойто се представяе значително по–успешно по време на втория, след което започва ида се радва на убедителна преднина пред Мондейл.

Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката, която той заварва в състояние, наречено „стагфлация” (стагнация, комбинирана с висока инфлация). Администрацията му подкрепя решението на председателя на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Пол Волкър да повиши лихвите. Нобеловият лауреат — икономистът [[Милтън Фридман]], го поздравява за това, че „'' съзнателно е предизвикал рецесияспад, за да спре инфлацията''”, а през 2004 г. каза „''По мое мнение никой друг президент след Втората световна война не би подкрепил решението на Волкър в тежката ситуация на 1981–82 г. Мога да свидетелствам от първа ръка, че Рейгън знаеше какво прави. Той разбираше, че няма друг път за спиране на инфлацията, освен чрез монетарнипарични ограничения и временнавременен рецесияспад. Във всякавсяко свояедно областотношение той стоеше зад своите принципи и имаше поглед върху бъдещето. ''” Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на строга монетарнапарична дисциплина, със значително намаление на данъците, което да доведе до окуражаване наокуражи инвестициите. Макар и програмата му да е осмивана от опонентитенеговите мупротивници като „вуду икономика” и „рейгономика”, през 1981 г. той успява да прокара презв 1981 г.Конгреса впечатляващи намаления на данъците в Конгреса. По същото време администрацията успява да намали разходите, свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростнитеяростни протести на сред демократите.

След рецесиятаспада от 1981–82 г., икономиката се насочва към драматично подобрение в началото на 1983 г започва рязко подобрение на икономиката. Администрацията на Рейгън твърди,че намалението на данъците е довело до повишаването на заетостта, което от своя страна води до повишаване на приходите от федералните данъци. В началото на 80-те години на ХХ в. тези приходи са 517 милиарда долара, а след промените достигат до 1 трилион долара на година.

Въпреки това, увеличаването на разходите за армиятавойската, поради новияотново поетият курс за водене накъм СтуденатаСтудена война, е една от причините дефицитът да достигне до нива, които не са вижданиневиждани от години равнища. Камарата на представителите, където доминиратпреобладават демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така в края на втория мандат на Рейгън националният публиченобществен дълг се увеличава от 26% от БВП (1980 г.) до 41% (1989 г.) – най-високото ниворавнище от 1963 г. дотогава.

По време на президентството на Рейгън инфлацията спада от 13,6% през 1980 г. до 4,1% през 1988 г. , икономиката добавя 16 753 000 нови работни места, безработицата намалява от 7,5% до 5,3%, в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12,8 %. Докато критиците на Рейгън твърдят, че икономическата му политика води до задълбочаване на разликата между бедните и богатите, трябва да се отбележи, че по време на двата му мандата всичкисе икономическиповишават групидоходите повишаватна всички слоеве приходитеот синаселението, включително и тези с най–ниски доходи.

Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи за това, че администрацията му не е направила необходимото и не е реагиралапредприела достатъчно бързобързи мерки срещу разпространението на [[СПИН]]. Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на [[15 октомври]] [[1982]] г., когато прес-секретарят на Рейгън Лари Спийкърс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете”, казва „'' Аз я нямам, а вие? ''” , което води до смях. (''Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете”, защото [[ХИВ]] не е бил идентифициран до 1984 г., а терминът СПИН не е популяризиранбил къмизвестен моментадотогава ''). Самият Рейгън дискутираразисква проблемите на болестта и участието на правителството за третиранетоборбата с нея ѝ по време на пресконференция през 1985 г.

Въпреки популярнитеобщественото недоволство критики, администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ. Ресурсите, занасочени към изследвания се увеличават с 450% през 1983 г., 134% през 1984 г. , 99% през 1985 г. и с още 148 % през 1986 година. През [[септември]] 1986 г. Рейгън казва „'' Към това, което имаме в бюджета за 1986 г., трябва да се добавят и половината милиард долара, които сме предоставили за изследване на СПИН и всичко това към действията, които други медицински групи правят. В бюджета за тази година имаме 100 милиона долара, а за следващата година ще заделим 126 милиона. Така че това е топ приоритет за нас. И да, няма съмнение, че разбираме сериозността на ситуацията и нуждата за намиране на решение. ''”