Йоан III Дука Ватаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
По време на управлението си Йоан III се заема да възстанови разрушената при [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] Византийска империя и разширява владенията си за сметка на [[Венецианска република|Венецианската република]]. Постига значително териториално разширение на никейската държава в Мала Азия и на Балканите, но неговите амбиции да възвърне Константинопол отново в ромеиска власт остават неосъществени.
Йоан III Дука Ватаци е обявен за съвладетел през 1221 г., а след смъртта на Теодор I Ласкарис в 1222 г. става никейски император, но властта му е оспорена от роднините на Ласкарис, които са подпомогнати военно от Латинската империя. След победата над тях, Йоан III нахлува в Тракия и отнема Адрианопол от латините през 1225 г., въпреки че през 1227 г. града е завладян от неговия съперник Теодор Комнин,
През 1230 г., след елиминирането на Епирското деспотство от българският цар [[Иван Асен II]], е сключен съюз с България, насочен срещу Латинската империя. Като жест на добри намерения, никейският патриарх признава правото на българите за независима църква и собствена патриаршия през 1235 г.. Никея воюва през [[1235]]-[[1236]] г. в съюз с цар Иван Асен II срещу [[латинци]]те, обсаждайки безуспешно [[Константинопол]]. В последствие българския цар възприема политиката на неутралитет и отношенията с Никейската империя се влошават. Йоан III се възползва от слабостта на Българското царство след смъртта на Иван Асен II, анексира Солун в 1242 г., а през 1246 г. и голяма част от българска Тракия. Ватаци побеждава цар [[Михаил II Асен]], но териториалните му придобивки са затвърдени едва след неговата смърт чрез сключения Регинския мир. Така Никейската империя присъединява голяма част от Родопите и една трета от територията на Средновековна България.
| |||