Простонародните вярвания тачат светеца като брат-близнак на [[Антоний Велики|свети Антон]] с власт над снеговете и ледовете. Поверието твърди, че облечен с копринена риза той отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Той заедно с брат си св. Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари. Зимния св. Атанас - "Атанасовден" е наеченнаречен "Среди зима" след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно" и лятото се приближава. св. Атанас и брат му се считат и за повелители над [[чума]]та, [[шарки|шарките]] и [[антракс]]а (синята пъпка). На този ден за "Баба шарка" се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде "медена" болестта и да премине леко. За да не се "подсърдят" болестите за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за "лелята" т.е. чумата цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само "медените", "лелите" или "благите". Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.
== Дейност на Свети Атанасий Велики в днешните български земи ==
