Конрад Аденауер: Разлика между версии

Аденауер е третото от пет деца в [[католицизъм|католическо]] семейство с ограничени материални възможности. След зрелостния изпит през [[1894]] г. следва [[право]] и [[икономика]] във [[Фрайбург]], [[Мюнхен]] и [[Бон]]. Впоследствие работи в прокуратурата, а по-късно като [[адвокат]] и [[съдия]].

Аденауер е избран за първи канцлер на ФРГ през [[1949]] г. и остава на този пост до [[1963]] г. От [[1950]] г. до [[1966]] г. е председател на ХДС. От [[1951]] до [[1955]] г. Аденауер изпълнява и длъжността външен министър.

В центъра на вниманието на Аденауер стои преди всичко външната политика. Той разглежда настъплението на [[комунизъм|комунизма]] в Европа като директна заплаха за Запада и неговите ценности и не вярва във възможността за мирно съвместно съществуване на западната демокрация и [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] комунизъм. В резултат на това енергично подкрепя създаването на [[НАТО]]. Аденауер поставя началото на формирането на въоръжени сили на ФРГ и влизането на страната в НАТО. Чрез т. нар. ''„[[Германски договор]]“'' със [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Великобритания]] <!-- вероятно авторът на статията е искал да каже Обединеното кралство --> и [[Франция]], подписан през 1952г.1952 година, той по същество постига прекратяване на окупационния статут на Германия. През 1955 г. при посещение в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] Аденауер успява да издейства освобождаването на последните германски [[военнопленник|военнопленници]].