|
В началото на 1921 година се засилва поддръжката за Кемал Ататюрк. Неговото правителство е признато от СССР през март. В същото време, гърците настъпват и към края на месец август са непосредствено пред Анкара. Те претърпяват поражение само две седмици по-късно от [[Иньоню|Исмет паша]] в битката при Иньоню, откъдето той получава своето ново прозвище и фронтът се установява на линията [[Ескишехир — [[Афионкарахисар]].
Следва относително затишие на фронта и активизация на политическите интриги. [[Франция]] признава правителството на Ататюрк, което значително усилва неговите позиции.
През март 1921 г. гръцката армия отново предприема настъпление и стига до река Сакария,водените тук 22 дневни неспирни боеве (23.08.1921-13.09.1021)спира настъплението на гръцката армия към Анкара. Гърците са отблъснати на западния бряг на река Сакария а по-късно отстъпват на окрепителната линия Ескишехир-Афионкарахисар. През [[1922]] година Франция, [[Британия]] и [[Италия]] предлагат план за постепенно изтегляне на гръцките войски от Анадола. Кемал отхвърля тези предложения, неговият специален пратеник в Англия напразно чака да бъде приет за да се предотвратят бъдещите кръвопролитни боеве. В Гърция през това време през май 1922 годаг. идва на власт коалиционно правителство, което, недооценявайки ситуацията, се опитва да организира операция по завладяване на Константинопол, за да се окаже натиск върху Кемал.
Гърците успяват да заемат обширен [[плацдарм]] в Мала Азия. Двеста хиляди добре въоръжени
гръцки войници създават силни укпрепления`` Афионкарахисар`` за които укрепления западните военни експерти казват,че са непревземаеми и се готвят за нов щурм на Анкара.
На 26 август 1922 година в 6.00 часа турците започват генерално настъпление, точно там където гръцките войски са най-добре укрепени за броени часове стратегическите места са превзети, отчаената съпротива на гръцката армия всъщност подготвя нейното пълно унищожение.За два дена ``непревземаемите `` позицийпозиции са са унищожени, гръцката армия панически бяга към Ескишехир и Измир.На 30 Август 1922 година в местността Думлупънар става последния решителен бой между двете армийармии,което завършва с пълния триумф на турската армия начело с Мустафа Кемал и в последствие с пленяването на целия Генерален щаб на гръцката армия начело с генералите Трикупис и Дигенис. Турските войски разбиват гърците по всички фронтове. Гърците бягат панически палейки, грабейки, разорявайки всичко що видят по пътя на отстъплението към Измир. Френският историк Жорж Кастелан нарича отстъплението "ужасно", тъй като гръцки части панчески бягат от страх от възмездие за това което са причинили през 3 годишната окупация на Анадола. Гръцките дивизии са разделени и разбити на части.За една седмица е унищожена 200 хилядната гръцка войска в Анадола,а успелите да се спасят гръцки войници се опитват да осигурят [[евакуация]] на Измир. Почти едновременно е дадена заповед за оставяне на целия малоазиатски плацдарм. На 9 септември 1922 година Измир е освободена от турците. С наближаването на турските части гледката в града става ужасяваща- хиляди войници и стотици хиляди гърци буквало се хвърлят в морето от Измирското пристанище, в опита си да се доберат до корабите на напускащия гръцки флот. Те много добре знаят какво са правили през 3 годишната окупация и особеннаособено Митрополитът Hrisostomos, който въоръжава гръцките младежи в църквата Фотини и ги насъсквал да се гаврят с мирното население в окопираните територийтеритории. Създадената Анкетна комисия разследва зверствата и вандалщината на гърците в окопиранитеокупираните територийтеритории и доклададокладът е приет от тогавашното Общество на народите. Според доклада на тази Анкетна Комисия, територийтетериториите които се намират под окупацията на гръцката армия буквално са сринати със земята, при отстъплението си не жалят нито едно село,градче, град, воденица, мелница, чешма, кладенец(кладенците се пълнят с телата на мъртвите селениселяни)..На 11 Септември 1922 година напълно е унищожен 11-та гръцка девизия,която се опитва да се изтегли южно от Измир, дивизиятадевизията на съвестта на която лежат десетки хиляди изпепелени къщи, безчистватабезчинствата по окупираните територий.територии.
Гръцките офицери, спасили се на остров Кио, в писмо до Константинос I настояват за неговата оставка, на което той се съгласява и е принуден за втори път да се отправи в изгнание. <ref name = "Castellan" />
|
