Разлика между версии на „Стъргач“

редакция без резюме
м
[[Картинка:Stargach.jpg|thumb|250px|right|Стъргач]]
'''Стъргач''' е гранична [[планина]], разположена между [[България]] и [[Гърция]]. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата ѝ площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]]. На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 метра), а на изток чрез седловината [[Митницата (седловина)|Митницата]] се отделя от [[Бесленски рид|Бесленския рид]]. На север се отделя от Южен Пирин чрез долината на река [[Мътница (река)|Мътница]], а на юг е оградена от [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]
 
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка се намира в Гърция, връх Кулата или Странгац (1270 метра). На българска територия най-високият връх е [[Асанов връх]] (1218 метра). Най-високата точка в българската част е при 121-ва гранична пирамида в непосредствена близост до руините на гръцка застава. Котата (1249 метра) е в билната част и не представлява връх.
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]].
 
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]].<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.</ref><ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.11.</ref>
 
==Външни препратки==