Уикипедия

Гари Мур: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Превод от английската версия.
м Превод от английската версия.
Ред 18:
}}
 
'''Гери Мур''' ({{lang-en|Gary Moore}}) е [[Обединено кралство|британски]] [[китарист]]. Роден е на [[4 април]] [[1952]] под името Робърт Уилям Гери Мур в град [[Белфаст]], столицата на [[Северна Ирландия]]. иПочива почивавероятно от инфаркт, на 58-годишна възраст в ранните часове на [[6 февруари]] [[2011]] г., докато е на почивка в хотел в [[ЕстепонаИспания|испанския]], град [[ИспанияЕстепона]].<ref>Former Thin Lizzy guitarist Moore dies [http://www.irishtimes.com/newspaper/breaking/2011/0206/breaking25.html#cite_note-0 www.irishtimes.com]</ref>
 
В кариерата си, започнала през [[1960-те|60-те години]], Гери Мур свири с различни музиканти, включително [[Фил Лайнът]] и [[Брайън Дауни]] през тийнейджърските си години, а след това става член на [[Тин Лизи]]. Мур свири на една сцена с [[блус]] и [[рок]] величия като [[Б.Б. Кинг]], [[Албърт Кинг]], [[Джордж Харисън]], [[Скид Роу (Ирландия)|Скид Роу]] (ирландска група), [[Колосиъм II]] и [[Грег Лейк]], а освен това има и успешна солова кариера.
 
==Първи години и начало на музикалната кариера==
Започва да свири на ранна възраст, като едва на осем години се сдобива с първата си акустична китара, която е леко очукана. На 14 години става притежател на първата си качествена [[китара]] и се научава да свири като десняк, въпреки че е левичар. Мести се в [[Дъблин]] през 1968г[[1968]]г, когато е едва на 16. Ранните му мизкални влияния включват [[Албърт Кинг]], [[Елвис Пресли]], [[The Shadows]] и [[Бийтълс]]. По-късно, когато чува [[Джими Хендрикс]] и [[John Mayall & the Bluesbreakers]] развива стила си към [[блус рок]] звученето, което доминира през цялата му кариера.
 
В тези първи дни най-голямо влияние върху Мур оказва [[Питър Грийн]], който става ментор на Мур, докато той е в Дъблин. За пордължителното му влияние Мур му се отплаща по-късно чрез албума "[[Blues For Greeny]]", който съдържа само песни на Грийн. В този албум Мур свири на китарата на Грийн Гибсън Лес Пол Стандарт от 1959, която последният му подарява след напускането на [[Флийтуд Мак]].
 
Въпреки ниската си популярност в САЩ, Мур добива широко признание и успех в Европа. Той е считан за основно влияние от много китаристи, включително [[Виван Кембъл]], [[Патрик Рондат]], [[Джон Норъм]], [[Пол Гилбърт]], [[Джо Бонамаса]], [[Ейдриън Смит]], [[Зак Уайлд]], [[Ранди Роудс]], [[Джон Сайкс]] и [[Кърк Хамет]].
Ред 33:
През [[1968]]г, на 16-годишна възраст, Мур се мести в [[Дъблин]], за да се присъедини към [[Скид Роу (Ирландия)|Скид Роу]] с Ноел Бриджман и Брендан "Буш" Шийлс. С тази група той си спечелва репутация в музикалната индустрия и започва съвместаната му работа с [[Фил Лайнът]].
 
== Солова дискография кариера==▼
Гери Мур умира в съня си, в ранните часове на [[6 февруари]] [[2011]] г., докато е на почивка в хотела си в [[Испания|испанския]] град [[Естепона]].<ref>Former Thin Lizzy guitarist Moore dies [http://www.irishtimes.com/newspaper/breaking/2011/0206/breaking25.html#cite_note-0 www.irishtimes.com]</ref>
Мур издава първият си солов албум през [[1973]]г, "[[Grinding Stone]]" под името "the Gary Moore Band". Той печели наградата на радио KTAC-FM за най-добър албум на годината. През [[1978]]г, Мур продължава соловата си кариера с помощта на [[Фил Лайнът]]. Комбинацията от блус китарата на Мур и гласът на Лайнът създават "[[Parisienne Walkways]]", която влиза в класацията топ 10 на синглите във Великобритания през април [[1979]]г, а през същата година албума на [[Тин Лизи]] "[[Black Rose: A Rock Legend]]" достига второ място в класацията на албумите във Великобритания. Мур участва в клиповете на "[[Waiting for an Alibi]]" и "Do Anything You Want To".
 
През [[1987]]г, той свири по солото в песента "[[Let it be]]" като част от благотворителна кампания за набиране на средства за оцелелите от инцидента с кораба MS Herald of Free Enterprise.
▲== Солова дискография ==
 
След поредица рок албуми, Мур се завръща към блуса със "[[Still Got the Blues]]", в който участие взимат [[Албърт Кинг]], [[Албърт Колинс]] и [[Джордж Харисън]]. Мур се задържа в блус звученето до [[1997]]г, когато решава да експериментира с модерния тогава денс бийт в албума "[[Dark Days in Paradise]]", което обърква много от феновете му и музикалната преса. Освен това Мур свири в албума на Ричард Блекууд "You'll Love to Hate This".
 
С "[[Back to the Blues]]" Мур се завръща към изпитания блус формат. Последващите "[[Power of the Blues]]" (2004), "[[Old New Ballads Blues]]" (2006), "[[Close As You Get]]" (2007) и "[[Bad For You Baby]]" (2008) притежават същото звучене.
 
През януари [[2005]]г, Мур се присъединява към [[One World Project]], който записва песен за оцелелите от цунамито в Азия през [[2004]]г. В групата участват още [[Ръсел Уотсън]], [[Бой Джордж]], [[Стив Уинууд]], [[Бари Гиб]], [[Робин Гиб]], [[Брайън Уилсън]], [[Клиф Ричард]] и др. Песента, наречена "Grief Never Grows Old", е издадена през февруари 2005г и достига четвърто място в класацията на синглите във Великобритания.
 
В изказване определено като "смело и принципно" Мур заявява подкрепата си за културен бойкот на Израел. На пресконференция в Русия той обявява, че няма да посети "престъпният" Изреал заради "расистката политика по отношение на палестинския народ".
 
Освен това Мур участва в комедиен скеч озаглавен "The Easy Guitar Book Sketch" с комика Роуанд Риврън и музикантите [[Марк Нопфлер]], [[Леми Килмистър]] от [[Моторхед]], [[Марк Кин]]г от Левъл 42 и [[Дейвид Гилмор]].
 
==Солова дискография==
* ''[[Grinding Stone]]'' (1973)
* ''[[Back on the Streets (Gary Moore album)|Back on the Streets]]'' (1978)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гари_Мур“.