Разлика между версии на „Термодинамика“

м
м (r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Термодинамика)
Крайъгълен камък в развитието на термодинамиката се явяват разработките на френския учен [[Сади Карно (физик)|Сади Карно]], считан за основоположник на съвременната термодинамика. Той публикува историческия си труд „Размишления за двигателната сила на огъня и за подходящите машини за извличане на тази сила“ в който описва [[топлинен двигател]], базиран на [[цикъл на Карно|цикъла на Карно]].
 
Първият учебник по термодинамика е написан през 1859 г. от [[Уилям Ранкин]], физик и инженер в университета в Глазгоу.<ref>{{cite book | author=Cengel, Yunus A.; Boles, Michael A. | title=Thermodynamics - an Engineering Approach | publisher=McGraw-Hill | year=2005 | isbn=0-07-310768-9}}</ref> Първият и вторият закон на термодинамиката се появяват през 1850-те като резултат от работите на [[Рудолф Клаузиус]] и [[Уилям Томсън]], известен като лорд [[Келвин]]. Пиер Перо твърди, че терминът „термодинамика“ е въведен от [[Джеймс Джаул]] преьпрез 1858 година, но самият Джаул никога не го използва. През същата година обаче терминът е използван от лорд Келвин.<ref name=kelvin1849>Kelvin, William T. (1849) "An Account of Carnot's Theory of the Motive Power of Heat - with Numerical Results Deduced from Regnault's Experiments on Steam." ''Transactions of the Edinburg Royal Society, XVI. January 2.''[http://visualiseur.bnf.fr/Visualiseur?Destination=Gallica&O=NUMM-95118 Scanned Copy]</ref>
Основите на статистическата термодинамика са разработени от физици като [[Джеймс Кларк Максуел]], [[Лудвиг Болцман]], [[Макс Планк]], Рудолф Клаузиус и [[Уилард Гибс]].
93

редакции