Зафирово: Разлика между версии

[[Село]] [[Зафирово]] се намира в Силистренска [[област]]. От [[1878]] до [[1913]] г. е било [[община]] от състава на Тутраканска околия. По-късно румънските власти запазват [[селище]]то,като централна [[община]]. От [[1922]] до [[1928]] г. в [[село]]то се разполага полицейски участък. От [[1928]] до [[1934]] г., с настъпилите промени в правителствения състав на буржоазна [[Румъния]], [[село]]то става околийски [[център]] ([[Иван Първан]] – сборник ”[[Добруджа]]” – [[1939]] г., издаден в [[Букурещ]]), в чиято околия влизат селата: [[Малък Преславец]], [[Долно Ряхово]] ,[[Дунавец]], [[Пожарево]], [[Богданци]], [[Коларово]], [[Дичево]] и [[Сокол]]. След [[1934]] г. (военния преврат в [[Румъния]]) се пристъпва към ново административно деление по нареждане на министъра на вътрешните работи и [[село]]то остава само, като [[община]]. До [[1 януари]] [[1959]] г. [[село]]то е влизало в състава на Тутраканска околия, след което отново става общински [[център]] до [[5 септември]] [[1984]] г., когато остава [[кметство]] и влиза в състава на [[община]] [[Главиница]]. До [[1942]] г. [[село]]то носи името Сарсънлар; до [[1956]] г. – [[Генерал Зафирово]]. По Букурешкия мирен [[договор]] от [[1913]] г. [[село]]то остава в румънска територия. В [[1940]] г.,съгласно Крайовската спогодба, е върнато в пределите на [[България]]. [[Село]]то е разположено на [[плато]]], обградено от [[дол]]ове. Терена на самото [[село]] е равнинен. По средата на селото има [[низина]], в началото на която има неголяма чешма. Тя дава началото на неголям поток, който се влива в р. [[Дунав]]. Теренът бързо се оттича, като не дава възможност за дълго задържане на валежни води. Подпочвената вода е на средна дълбочина 18-20 м. Началото на пролетта духа предимно западен вятър, познат под наименованието ”черния” (топъл; стопява снеговете и оголва почвата,откъдето идва и наименованието му). Източния вятър е познат под наименованието”пъйряз”(или „проряз” – по-хладен и реже – от тук е и наименованието му).През топлите дни преобладава югоизточния вятър с прозвище”южняк”.Селото има пръснат вид,групирано на отделни махали.Централната част е резултат от сливането на двете махали:холозларската и сарсънларската.Тези две махали са съществували като самостоятелни до 1924 г.

През септември 1987 г. по инициатива на читалищното ръководство в селото е открит исторически музей. Той се помещава в едноетажна сграда в романски стил. Уредник на музея е Румен Липчев, музеен служител от Окръжния музей в Силистра родом от селото. Селският исторически музей систематизира информация за най-важните исторически обекти и събития в района.

===== Читалищни секретари са били: =====

===== Читалищна дейност: =====