Битка при Стара Загора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м преп
Ред 23:
 
 
'''Битката при Стара Загора''' на 19/[[31 юли]] [[1877]] г. е между част от [[Преден отряд|Предния руски отряд]] (Старозагорския руски гарнизон в състава на който са дружини на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]) и [[Централна армия|Централната османска армия]]. Води се едновременно с битката при гр. [[Нова Загора]] и с. Джуранли (дн. [[Калитиново]]).
 
== Битка при Стара Загора ==
 
=== Разположение на силите ===
В надвечериетонавечерието на битката в града са разположени 4 [[дружина|дружини]] на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], 14 [[ескадрон|ескадрона]]а и 12 [[оръдие|оръдия]]. Командир е [[генерал-майор]] [[Николай Столетов]]. На 17 /29 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд (командир херцог [[Николай Лайхтембергски]], в състава са и дружини на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]), напуска града за участие в боя за гр. [[Нова Загора]]. В Стара Загора остават : II-а и V-а Опълченска дружина, две казашки сотни и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. разделена на : десен фланг (II-а Опълченска дружина, командир [[подполковник]] Куртянов); ляв фланг (V-а Опълченска дружина, командир [[подполковник]] Нишченко), а в центъра са спешените казашки сотни.
 
[[Сюлейман паша]] отдава значение на овладяването на гр. [[Стара Загора]]. Същия ден съсредоточава за битка основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон ([[Реуф паша]]), но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанския османски гарнизон (Ахмед Хулюси паша) закъснява за битката при гр. Стара Загора.
 
На 18/30 юли херцог Лайхтембергски се завръща с част от силите си в гр. Стара Загора, но узнал за началото на стълкновението с Реуф паша близо до с. Джуранли (дн. [[Калитиново]]), напуска града в подкрепа на своята колона.
 
===Боя Боят на 19 / 31 юли ===
Турската атака е насрочена за 19/31 юли в 7, 00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление : I-а и V-а Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханския Казашки полк е изпратен към с. Джуранлии. Левият фланг е поет от [[полковник]] Де-Прерадович, а десния от [[полковник]] [[Михаил Толстой]]. Около 10, 00 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13, 00 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]], взвод Казашка батарея и коницата начело с генерал-майор Столетов са насочени към с. Джуранли.
 
[[Картинка:Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg|ляво|мини|150px|Мемориален комплекс "Бранители на Стара Загора"]]
Отбраната на гр. Стара Загора е поета от полковник Де-Прерадович. Османския удар поема III-а Опълченска дружина (командир [[подполковник]] [[Павел Калитин]]). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на [[Самарско знаме|Самарското знаме]] , при който загиват няколко знаменосци : унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков, подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана ''Знаменна група'' : унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкин, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев - Дудар и др. . I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен града е напуснат от полковник Прерадович. В него влизат три османски [[табур|табура]] и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.
 
Отбраната на гр. Стара Загора е поета от полковник Де-Прерадович. Османския удар поема III-а Опълченска дружина (командир [[подполковник]] [[Павел Калитин]]). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на [[Самарско знаме|Самарското знаме]] , при който загиват няколко знаменосци : унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков, подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана ''Знаменна група'' : унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкин, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев - Дудар и др. . I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен града е напуснат от полковник Прерадович. В него влизат три османски [[табур|табура]]а и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.
===Резултати===
 
След неуспеха при гр. Стара Загора и победата при гр. Нова Загора и с. Джуранли, Предния руски отряд предвид многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на ''Шипченския проход''. Битката при гр. Стара Загора е бойното кръщене на Българското опълчение, издържано с чест.
=== Резултати ===
След неуспеха при гр. Стара Загора и победата при гр. Нова Загора и с. Джуранли, Предния руски отряд предвид многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на ''[[Шипченския проход'']]. Битката при гр. Стара Загора е бойното кръщене на [[Българското опълчение]], издържано с чест.
 
== Памет ==
През 1977 г. в памет на битката при гр. [[Стара Загора и]], на неговотосъщото място е изграден Мемориален комплекс " Бранители на Стара Загора".
 
==Памет==
През 1977 г. в памет на битката при гр. Стара Загора и на неговото място е изграден Мемориален комплекс " Бранители на Стара Загора".
== Източници ==
<references />
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.54-55
 
== Бележки ==
== Вижте ощесъщо ==
<references />
== Вижте още ==
* [[Битки през Руско-турската война (1877-1878)]]