Исак I Комнин: Разлика между версии

Той е син на Мануил Комнин, по произход арменец от Пафлагония, служил като стратег на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]]. При смъртта си Мануил Комнин оставя своите синове Исак и Йоан на грижите на императора. Василий ги изпраща да се учат в [[манастир]]а [[Студион]], след което ги издига на високи служби. По време на размирното управление на седемте преки наследници на Василий II, Исак има успешна военна кариера и с внимателни маневри печели доверието на армията. През [[1057]] той оглавява бунта на войските в Мала Азия и се присъединява към столичната аристокрация в заговор срещу [[Михаил VI Стратиот]], след свалянето на когото, е поставен на трона.

 

Първата грижа на новия император е да възнагради привържениците си с назначения, отстраняващи ги от Константинопол, а следващата му цел е да възстанови изчерпаните финанси на империята. Той отменя множество пенсии, отпуснати от предшествениците му на безполезни придворни. Конфискува част от доходите на богатите манастири, отговаряйки на упреците в светотатство на [[патриарх]]а със заповед за изгнание. С тези мерки обаче той скоро настройва чиновническите среди и духовенството против своята политика.