Клермонски събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дребни
Редакция без резюме
Ред 5:
На 26 ноември 1095 г., след заседанието на събора в Клермон в присъствието на аристокрацията и духовенството, папа Урбан II произнася пламенна реч, призоваваща всички вярващи християни да се отправят на Изток, за да освободят [[Йерусалим]], [[Божи гроб]] и [[Светите земи]] от мюсюлманско управление (изтръгвайки ги от ръцете на неверниците), обещавайки на кръстоносците опрощение на греховете и дълговете, и други благини в случай, че подкрепят благородната и справедлива християнска [[кауза]]. Този призив, донякъде даже и неочаквано и за самия папа, среща огромен ентусиазъм, намирайки благодатна почва във франкското общество. В действителност, подобни щения за голяма и добре организирана кръстоносна кампания на Изток отдавна витаят сред западноевропейското общество, а и идеята за кръстоносен поход е повече от популярна сред католиците в страните от Западна Европа. Още в началото на 11 век, във византийската [[реконкиста]] на [[Македонска династия|Македонската династия]] насочена къмто [[Палестина]] през [[Сирия]] участват като наемници западноевропейци и най-вече [[нормани]]те. По-късно, рицари и нормани се включват във византийското отвоюване на Сицилия от арабите, начело с [[Георги Маниак]]. Много западноевропейци участват и в малоазийската византийска кампания, завършила с катастрофа в [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]]. В действителност, именно тази християнска трагедия се превръща в повод за отправянето на папски призив за кръстоносен поход на събора в Клермон, за който римският първосвещеник е помолен от [[Алексий I Комнин]], въпреки подигнатата [[велика схизма]] от 1054 г.
 
В предпоследния ден на Клермонския събор, четвъртък, 27 ноември 1095 г., папата патетично се провиква: ‘“Dieu lo volti“‘ (Бог го желае!), с което сложилслага темеланачалото на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]], едно знаменателно събитие в историята, и в частност в [[медиевистика]]та.
 
Германските рицари, прибирайки се към земите си, били толкоз одързостени и надъхани, че преди да се отправят към Азия за да се бият с друговерците мюсюлмани за християнските светини, решили първо да се разправят със собствените си неверници, които им и били подръка, организирайки в движение и импровизирано т.нар. [[Германски кръстоносен поход, 1096]], жертва на който станали хиляди [[евреи]] живеещи по бреговете на [[Рейн]] - виж и [[гонения на евреите]].