Васил Драгомиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
По-късно през 1903 - 1904 учителства в [[Босилово]], където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във [[Велюса]] (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода [[Иван Тодев]] е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от [[Христо Чернопеев]] до владиката е освободен.
 
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1904)|Струмишкия окръжен конгрес]] през 1904 година, както и на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|конгреса]] през 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войводата [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. Уволнен е от владиката [[Герасим Струмишки]], който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода [[Любомир Стоенчев]] за съвместни действия срещу сърбоманите в [[Берово]]. Заедно с [[Христо Чернопеев]] успяват да се справят с четата на сръбския капитанвойвода [[Джордже Филипович|Джордже Филипович Бърка]] (Гюро капитан), който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.
 
В 1906 година става учител в [[Горна Джумая]], където прекарва три учебни години и участва в работата на местния революционен комитет. В 1909 година е назначен за учител в Струмица със съдействието на училищния инспектор [[Христо Тенчев]]. След три години става учител в [[Радовиш]], където го заварва [[Балканска война|Балканската война]]. След войната работи като бирник и учител в Струмица.