Джовани да Плано Карпини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Роден е близо до [[Перуджа]], [[Италия]]. Около 1221 заминава за [[Саксония]], където основава нови францискански мисии и изпраща мисионери в [[Чехия]], [[Унгария]], [[Лотарингия]] и [[Норвегия]]. От 1230 до 1232 изпълнява същата дейност в [[Испания]], след това отново се връща в [[Саксония]] и пребивава там до 1239.
През 1245 папа Инокентий IV изпраща Карпини на мисия в [[Източна Европа]] към монголите, които по това време владеят тези земи. Заедно с още един монах Бенедикт папското посолство възглавявано от Карпини преминава през [[Чехия]], [[Киев]], долните течения на [[Дон]] и [[Волга]], [[Казахстан]], [[Хорезъм]], покрай северните склонове на [[Тяншан]], езерото [[Алакол]] и през 1246 достига до горното течение на река [[Орхон]], където по това време се намира столицата на монголите. Едва в средата на ноември папското посолство е прието от великия хан Гуюк, но без да се постигнат някакви успехи в преговорите през 1247 Карпини благополучно се завръща в [[Рим]]. По това време, от всички области на Азия, завоювани от монголите, пристигат делегации за да изразят верността си към новия хан. Във временната столица на монголите се събират около 4 хил. посланици. Карпини и неговите спътници използват това изключително благоприятно обстоятелство за да съберат сведения за Монголската империя и народите, които я населяват. Папските посланици за първи път се запознават с китайците и изкуството на китайските занаятчии.
Своето тригодишно пътешествие Карпини описва в книгите си: ''"Historia Mongalorum quos nos Tartaros appellamus"'' (в превод ''"История Монгалов, които ние наричаме татари"'') и ''"Liber Tartarorum"'' (в превод ''«Книга за Татарите»''), която по-късно е преведена на много езици. В книгите си Карпини описва поразилата го мощна държавна власт на монголите, религиозната им търпимост и превъзподно организираните пътни съобщения.
| |||