Карл II Плешиви: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Louperibot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Промяна: bs:Karlo II, car Svetog rimskog carstva
мРедакция без резюме
Ред 16:
Първите години от царуването на Шарл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират да решават различни въпроси. През [[858]] г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг е решен да завладее Западнофранкското кралство. Шарл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към Бургундия. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг и [[Уелфс]], който е свързан с майка му Юдит. През [[860]] г. той се опитва да завземе кралството на племенника си [[Шарл Провански]], но се проваля. След смъртта на друг свой племенник император [[Лотар II]], също прави опит да завладее териториите му. Договорът му от Меерсен през [[870]] г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.
 
Срещу Шарл редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Шарл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на свещенния римски император [[Лудвиг II (Свещена Римска империя)|Лудвиг II]] ( син на брат му [[Лотар]]) Шарл с подкрепата на папа [[Йоан VIII]] отпътува за Италия, където в Павия получава кралската корона, а на 29 декември и императорските символи. Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Шарл и ги опустошава. Това принуждава Шарл да напусне бързо [[Италия]]. След смъртта на брат си Лудвиг, Шарл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при [[Андернах]] ([[876]]).
 
Междувременно папата заплашен от сарацините, призовава Шарл да отиде в Италия и да му помогне. Кралят преминава Алпите, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време [[Карломан]], син на Лудвиг Немски идва от север. Шарл се отправя към него, но умира по пътя през [[877]] г.