Македонска българска дружина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7:
Дружината подпомага материално бедни ученици, открива и издържа български училища в [[Солун]] и [[Солун (ном)|Солунско]], [[Сяр]] и [[Сяр (ном)|Серско]], [[Петрич]], [[Костур (град)|Костур]], [[Воден]], [[Тиквеш]], [[Куманово]], [[Враня (село)|Враня]] и други. Набавя се българска учебна книжнина. От изложение пред общото събрание от 1 април 1873 година е видно, че само за 1872 година дружината изпраща за училищата в Солун, Сяр, Костур и околните им села 2016 книги, от тях 659 буквара, 1347 други книги, 3 карти и 7 църковни книги.<ref>Великов, Стефан. Македонската българска дружина. - В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.316.</ref> Дружината издържа учителите [[Стефан Салгънджиев]], [[Георги Динков]], [[Коста Сарафов]], [[Неделя Петкова]] и други.
 
Македонската българска дружина среща в своята дейност освен гръцката, и сръбската пропаганда. Настоятелството на дружината заедно с [[БлагодетелноБългарско благодетелно братство Просвещение|БлагодетелнотоБългарското благодетелно братство „Просвещение“]] в Цариград изпраща отворено писмо до сръбския министър председател и външен министър [[Йован Маринович]], в което остро се противопоставят на сръбската пропаганда.<ref>Великов, Стефан. Македонската българска дружина. - В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.318.</ref>
 
През лятото на 1874 година след дипломатически натиск и притеснения от властите дружината е закрита. На нейно място е основано Настоятелство на бедните училища.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 30 - 31.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 122.</ref>