'''Влиянието на [[среднобългарски език|среднобългарския език]] и култура върху обществения и духовен живот във [[Влашко]] и [[Молдова]]''', и в по-малка степен в [[Трансилвания]], е в областта на държавно-политическия живот, православната религия с развитието на манастирската мрежа, и най-вече в свързания с тази мрежа книжовен живот в [[дунавски княжества|дунавските княжества]]. Среднобългарският като [[официален език]] в княжествата оказва влияние върху оформилият се след [[16 век|ХVІ в.]] на разговорна основа народен [[румънски език]], което е [[лексика|лексикално]] осезаемо доловимо до [[19 век|ХІХ в.]].
Наличието на български книжовни паметници от [[средновековиеСредновековие]]то в румънските земи е значително. От [[14 век|14ХІV]] до 17ХVІІ векв. среднобългарският език и писменост са (официален) език и писменост в княжеските канцеларии във Влашко и Молдова, както език и писменост и на православната църква по тези земи ([[мощи]]те на [[Петка Българска]] все още се съхраняват в [[Яш]]). Влашките и молдовските домашни извори, като владетелски грамоти, частни документи и други от този период са съставени на среднобългарски език. За [[Стефан Бобчев]] влахо-молдовските грамоти са еволюция на българските царски грамоти от XIII-XIV векв., а [[Григорий Илински]] е на мнение, че по език, стил и калиграфска техника влахо-молдовските и в частост най-вече влашките са копие на българските.
Среднобългарският и [[новобългарски език|новобългарския език]] имат значимо участие и във формирането на румънския книжовен език, въпреки че България като държавно-политическо образувание не съществува в периода XV – -XVI векв., когато се забелязва най-интезивно българско книжовно влияние в отвъддунавските земи. От това време са зафиксирани паралелни румъно-[[църковнославянскибългарски]] текстове. Едва през XVI векв. се появяват първите румънски преводни текстове, но все още не може да се говори за литературен език, като до тогава единственият такъв език е българският. Според руския учен [[Рубен Будагов]] едва през XVII векв. в румънските хроники може да се говори за литературна обработка. Среднобългарският език оказва най-силно влияние в лексикалния фонд на румънския език – църковна терминология, феодални и културни термини и др.
