Разлика между версии на „Кръвообращение“

редакция без резюме
м (r2.6.5) (Робот Добавяне: my:နှလုံး သွေးကြောစနစ်)
* Капилярната система на белия дроб играе ролята на филтър срещу съсиреци ([[тромби]]и) и др., преди кръвта да бъде изпомпана от лявата половина на сърцето към мозъка и др. Белият дроб има и способност да разгражда тромби.
 
В малкия кръг на кръвообращението кръвта напуска дясната камера по белодробните артерии по посока към [[бял дроб|белия дроб]], където се окислява. Тогава се пренася от ''белодробната вена'' (lat. ''Vena{{lang-la|vena pulmonalis'' }}) към лявото предсърдие. От лявото предсърдие кръвта преминава в лявата камера, откъдето попада чрез [[аорта]]та в големия кръг на кръвообращението. Докато при бозайниците аортата се намира от лявата страна, при птиците е от дясната страна. След снабдяването на органите кръвта, обогатена с [[въглероден диоксид]], се връща в дясното предсърдие чрез горната и долната '''[[куха вена]]''' (lat. '''Vena{{lang-la|vena cava'''}}). След преминаването на кръвта от дясното предсърдие в дясната камера целият кръг на кръвообращението започва отначало.
 
Една особеност е системата на [[вена порта]] (порталната вена). Кръвта, която идва от органите на [[храносмилателна система|храносмилателната система]], се събира във ''вена порта'' (lat. '''Vena{{lang-la|vena portae'''}}) и достига черния дроб, където се обработват поетите хранителни вещества. [[Хипофиза]]та също има портална система, а при птиците (и влечугите) - и [[Бъбрек|бъбреците]].
 
===Системи с ниско и високо налягане===
Дясната дорзална аорта се затваря след шестата латерална сегментна артерия и заедно с четвъртата дясна артерия на хрилните дъги образува по-късната подключична артерия ([[Arteria subclavia|Arteria subclavia dextra]]). Лявата подключична артерия се образува само от шестата латерална сегментна артерия.
 
Четвъртата лява артерия на хрилните дъги се развива, образувайки аортната дъга (''Arcus aortae''), а окончателната низходяща аорта се образува от продължението и в лявата вентрална аорта. Началната част на дясната вентрална аорта образува така наречения ствол към глава и горен крайник - мишничноглавов ствол (''Truncus{{lang-la|truncus brachiocephalicus''}}), от който водят началото си дясната подключична и дясната обща сънна артерия (Arteria subclavia dextra и Arteria carotis communis dextra).
 
Двете шести артерии на хрилните дъги врастват в заложения бял дроб и се превръщат в [[белодробни артерии]] (Arteriae pulmonales). Дясно се губи връзката с вентралната аорта, като от началната част се образува белодробният ствол (''Truncus pulmonalis''). Шестата лява артерия на хрилните дъги запазва връзката си с лявата вентрална, тоест окончателната аорта. Така се образува връзка между телесен и белодробен кръг на кръвообръщението, т.нар. [[Боталов проток]] ('''Ductus arteriosus Botalli'''). Чрез образуването на спирална преграда (''Septum aorticopulmonale'') в общата началната част на дорзалните аорти окончателната аорта остава свързана с лявата камера, белодробния ствол с дясната камера. Тези много сложни преустройствени процеси на сърцето и близките до сърцето артерии водят понякога до анамалии в развитието (например [[Трилогия на Фало]], [[Тетралогия на Фало]], [[Пенталогия на Фало]]).