Целибат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Movses-bot (беседа | приноси) м r2.6.2) (Робот Добавяне: bo:ཁྱིམ་ཐབ་མེད་པར་གནས་པའི་མི་ཚེ། |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Целибат''' (от лат.: ''coelibatus'' или ''caelibatus'') e въздържание (сексуално въздържание) и още да бъдеш неженен, необвързан.
== Етимология ==
Произлиза от латинското {{lang|la|''caelebs''}}, "неженен(а)". Думата произхожда от два [[Индоевропейски праезик|прото-индо-европейски]] корена, *{{PIE|kaiwelo-}} "сам" и *{{PIE|lib(h)s-}} "живеене".<ref>Online Etymology Dictionary, [http://www.etymonline.com/index.php?term=celibacy Celibacy]. Линк от 11 август 2009.</ref>
==Теологични основания за целибат==▼
== Будизъм ==
: ''Основна статия: [[Будизъм]].''
Ролята на целибата в будистката религия, независимо дали [[Махаяна]] или [[Тервада]], има дълга история. Целибатът е препоръчван като идеален начин на живот за [[монах|монасите]] и [[монасиня|монахините]] от [[Гаутама Буда]]. Единствено в Япония това не е строго следвано по исторически причини в политическото развитие след [[Реставрация Мейджи|Мейджи Реставрацията]]. Гаутама, който по-късно става известен като Буда, изоставя своята жена, принцеса [[Ясодхара]] и син [[Рахула]], търсейки аскетичен живот, по-късно обаче жена му и сина му се включват в аскетичната общност и в будистките текстове постигат просветление.
== Хиндуизъм ==
В Хиндуизмът целибатът е обикновено асоцииран със ''[[садху]]'' ("свети хора"), аскети, които се оттеглят от обвързаностите на света.
== Християнство ==
▲=== Теологични основания за целибат ===
Целибатът в християнските църкви се свързва преди всичко с необходимостта от пълното отдаване на духовното лице само на [[Иисус Христос]].
Line 11 ⟶ 23:
През [[306]] г. [[Свети синод|Синод]]ът санкционирал това положение и в каноничното право се изисквало желаещите да станат свещеници женени мъже да прекратят брака си. [[Събор]]ът от [[325]] г. забранил на духовниците да живеят в един дом с жени, ако те не са техни родственици. В [[7 век]], обаче, някои [[епископ]]и и дори [[папи]] пренебрегнали това решение са имали съпруги. През [[8 век]] целибатът отново влиза в каноничното право. Той става строго следен след разделянето на двете църкви, по времето на папа [[Григорий VII]] през [[11 век]], и това положение е съхранено до днес.
=== Католическа църква ===
В [[католицизъм|Католическата църква]] целибат се изисква за всички духовни лица - [[монах|монаси]], [[свещеник|свещеници]] и [[епископ]]и. Той е въведен постепенно в [[11 век|11]]-[[12 век]] - първоначално сред монасите и окончателно при църковната реформа на папа [[Григорий VII]].
Line 20 ⟶ 32:
* в случаите на политическо преследване на католици (напр. в бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]).
=== Православна църква ===
В [[православие|православната църква]] целибатът е задължителен за монашеството и епископите (които се избират само сред тази общност).
Line 26 ⟶ 38:
Целибатът не е изискване за свещениците, ако те са вече женени преди освещаването. Когато лицето е осветено за свещеник преди да се ожени, то също е задължено да живее в целибат.
=== Други християнски църкви ===
В другите християнски църкви - [[англиканство|англиканската]], [[протестантство|протестантската]], изискването за целибат е премахнато от всички нива в йерархията. Въпреки това, то е препоръчително.
=== Критики ===
Сред християнската общност съществуват различни виждания за смисъла от целибат.
* Противниците на целибата при свещениците смятат, че женените свещеници са по-полезни за християнската общност, тъй като живеят с проблемите на семействата. Тази група критици счита, че с целибата се нарушават [[Всеобща декларация за правата на човека|човешките права]] на свещениците.
* Поддръжниците на целибата при свещениците смятат, че не се нарушава човешките права, тъй като освещаването е доброволно. Приема се, също така, че жененият свещенослужител е обвързан с много ежедневни грижи около издръжка на семейството си и започва приема духовната си длъжност по-скоро като [[професия]] и източник на [[пари|средства]] за съществуване. Тъй като в никоя [[религия]] свещеничеството не е доходоносно, духовното лице се поддава и на [[грях|греховни дела]].
== Секуларен ==
В 6 век пр. н.е. "Питагор сам установява малка общност, която се съсредоточава върху ученето, вегетарианството и сексуалното ограничаване или въздържание. По-късно философите смятали, че целибатът ще бъде продуктивен за откъсването и балансът, изисквани от философското начинание.<ref>{{en икона}} "celibacy", Новата енциклопедия Британика, 15-то издание, том 3, Чикаго, 2007</ref>
[[радикален феминизъм|Радикалната феминистка]] група [[Клетка 16]] са препоръчвали силно целибата като предизвикателство към мъжката доминация, следвайки целибатна традиция датираща още от времето на ранните феминистки. Те препоръчвали жените да са отделно от "мъже, които не са отдадени изцяло за женското освобождение", но препоръчвали всъщност периоди на целибат. Също така имало активистки, които били целибатни, за да отдадат енергия на своята кауза.
== Източници ==
<references/>
| |||