Стойо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Хора от Ном Сяр; Бързо добавяне на Категория:Хора от дем Зиляхово (ползвайки HotCat.js)
Редакция без резюме
Ред 13:
 
==Биография==
[[Файл:Cheta SMAC Stoyo Kostov Dimitar Dumbalakov.JPG|ляво|мини|250п|ЧетатаРъководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, в[[Димитър Думбалаков]], капитан [[РилаЕню Димитров]] прези 1895[[Тодор гПаласкаря]].]]
 
Стойо Костов е роден в [[Зъхна|зъхненското]] село [[Скрижово]], днес Скопия, Гърция. През 1875 година става хайдутин в четата на [[Коста Кукето|Куку войвода]]. По-късно е самостоятелен харамийски войвода и действа срещу турски разбойнически банди в района на планините [[Боздаг]], [[Черна гора (планина в Гърция)|Църна гора]] и [[Алиботуш]]. Занимава се главно с отвличания срещу откуп на богати търговци, главно [[гърци]] и [[гъркомани]]. Научава се да чете и пише в планината.
 
Line 20 ⟶ 21:
През 1885 година заедно с чатата си е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] в отряда на капитан [[Коста Паница]].
 
[[Файл:Cheta SMAC Stoyo Kostov Dimitar Dumbalakov.JPG|дясноляво|мини|Ръководителите250п|Четата на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, [[Димитър Думбалаков]], капитанв [[Еню ДимитровРила]] ипрез [[Тодор1895 Паласкаря]]г.]]
[[Файл:Chetnik Uprising 1895.jpg|дясно|мини|250п|Участници в Четническата акция: Йеромонах Максим, йеромонах Козма, йеромонах Паисий, [[Дончо Златков]], Стойо Костов, йеромонах Серафим]]
За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното: {{цитат|Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_3.html Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.]</ref>
}}