Стойо Костов: Разлика между версии

През 1885 година заедно с чатата си е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] в отряда на капитан [[Коста Паница]].

 

[[Файл:Chetnik Uprising 1895.jpg|дясно|мини|250п|Участници в Четническата акция: Йеромонах Максим, йеромонах Козма, йеромонах Паисий, [[Дончо Златков]], Стойо Костов, йеромонах Серафим]]

За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното: {{цитат|Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_3.html Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.]</ref>