Павел Нахимов: Разлика между версии

През [[1813]] година подава заявление в „Морския кадетски корпус“, но поради липса на места не е приет веднага, а след 2 годинигод. Завършва училището през [[1818]] г. и постъпва на служба в [[Балтийско море|Балтийския флот]].

Под командването на Михаил Петрович Лазарев, в периода [[1821]]—[[1825]] г. извършва околосветско [[пътешествие]], на борда на [[фрегата]]та „Крейцер“. По време на плаването е повишен в чин [[лейтенант]].

В Наваринското сражение, през [[1827]], г. се отличава, командвайки [[батарея]] на линейния кораб „Азов“, на който служи, част от състава на ескадрата на адмирал Логин Петрович Гейден. За отличие в боя е награден на [[21 декември]] 1827 годинаг. с [[орден]] „Орден Свети„Свети Георги“ IV клас (№ 4141), и е произведен в чин [[капитан-лейтенант]].

През [[1828]] годинаг. е прехвърлен на служба на [[корвет]]а „''Наварин''“, трофеен [[Турция|турски]] [[кораб]], носещ пред това името „''Насабих Сабах''“.

По време на Руско-турската война ([[1828]]—-[[1829]]), командва корвет, в състава на руската ескадра, която блокира [[Дарданели|Дарданелите]]те.

През [[1831]] годинаг. е назначен за командир на фрегатата „Паллада“. От [[1834]] г. служи в [[Черноморски флот|Черноморския флот]], където е командир на [[линкор]]а „Силистрия“.

ВъзпроизведенПроизведен в чин [[Контраадмиралконтраадмирал]], през [[1845]] година, иг. е назначен за командир на бригада от кораби. От [[1852]] г. е [[вицеадмирал]], назначен за началник на флотска [[дивизия]].

По време на [[Кримска война|Кримската война 1853—56]], командвайки ескадрон на Черноморския флот, в лоши метереологичниметеорологични условия и бурно време, обкръжава и блокира главните сили на турския флот в [[Синоп]], и, умело провеждайки умело бойната операция, на 18 ([[30 ноември]]) ги разгромява в [[Синопско сражение|Синопското сражение]], презна 18 (30 ноември) [[1853]] годинаг.

В периода на отбраната на [[град]] [[Севастопол]] ([[1854]]—[[1855]]), проявява стратегически подход към отбраната на града. В Севастопол Нахимов е командир на флота и пристанището, но от февруари [[1855]] годинаг., след потапянето на флота, защитава по назначениенареждане на главнокомандващия, южната част на града. С огромна енергия ръководи отбраната, ползвайки се с огромно влияние сред войниците и [[матрос]]ите, които го наричали „''отцомотец-благодетелемблагодетел''“.

На 28 юни (10 июляюли) 1855 година,г. по време на обход на бойните укрепления е смъртоносно ранен от куршум в главата, близо до местността на Малахов курган.

Умира на [[30 юни]] 1855 година. Погребан е във Владимировското гробище на град Севастопол.

През [[1959]] годинаг. в Севастопол е издигнат паметник на адмирал Нахимов ([[бронз]] и [[гранит]]), работа на [[скулптор]]а Николай Василевич Томски. Поставен е на мястото на разрушен през гражданскатаГражданската война паметник.