Вителий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Той е син на [[Луций Вителий]], консул и управител на [[Сирия]] по време на управлението на [[Тиберий]]. Вителий е консул през [[48]] г. и (може би в периода [[60]]–[[61]] г.) проконсул в [[Африка]]. Бил е близък със всички императори от Тиберий до [[Нерон]]. По сведения на [[Светоний]] като момче Вителий бил включен в императорската свита за удоволствия на остров Капри, именно на което се отдавало издигането на баща му. Бил сред приятелите на [[Калигула]], но окуцял след като императора го блъснал с колесницата си. С [[Клавдий]] го свързвала играта на зар. Постоянен сътрапезник в [[пир]]шествата на Нерон, Вителий става прочут със своята лакомия.
В края на [[68]] г. император [[Галба]], сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна [[Германия]], вероятно считайки го за безопасен. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината ''"...по целия път се хвърлял да целува дори простите войници, които срещал; по станции и ханове бил прекомерно любезен с мулетарите и пътниците: сутрин ги питал един по един дали са закусили и се оригвал за да покаже че той самият вече е привършил."'' (Светоний, "12-те цезари").
===Възкачване===
Вителий не би могъл да бъде наречен нито амбициозен, нито хитър, напротив, той е познат като мързеливец и човек твърде снизходителен към самия себе си, любител на яденето и пийването. Всъщност той дължи възкачването си на трона на [[Авъл Цецина Алиен|Цецина]] и [[Фабий Валент]], командири на два от легионите при [[Рейн]]. От тях двамата е организиран военен преврат – на 1 януари [[69]] г. германските легиони отказват да извършат традиционната новогодишна клетва за вярност към императора и Вителий е провъзгласен за император в Горна и Долна [[Германия]]. Метежните войски тръгват към столицата. По същото време преторианците в Рим свалят Галба и издигат [[Отон]] на негово място, но той властва за кратко, и малко след поражението на легионите му срещу тези на Вителий при Бедриак, Отон се самоубива (април 69 г.). След победата на Вителий се приписват думите: "Добре мирише убития враг, а още по-добре - убития съгражданин.", които произнесъл като усетил миризмата от
Вителий никога не е признат за император от целия римски свят, въпреки че от Сената са му присъдени обичайните за един император почести. С пристигането си новият принцепс започва гонение на привържениците на Отон и временно разпуска преторианската гвардия. Отказва да вземе традиционната императорска титла "цезар", като вместо това приема почетното прозвище Germanicus - Германик. Той влиза в [[Италия]] застанал начело на разпуснатите си и груби легионери и превръща [[Рим]] в сцена, на която се разиграват множество бунтове, грабежи, масови кланета и гладиаторски спектакли. Вителий губи контрол над войниците и те се отдават на невиждани погроми и своеволия.
Въпреки първоначалните опити да покаже справедливост, режимът на Вителий се превръща в кървав терор. В продължение на няколко месеца той се занимава най-вече с организирането и провеждането на екстравагантни пиршества и пиянски веселби. ''"Угощения давал по три, а понякога и по четири пъти дневно...с всичко се справял лесно, понеже всеки път взимал средства за повръщане. ...Но понеже лакомията му била не само ненаситна и непрекъсната, но и неприлична, не можел да се сдържа дори по време на пътуване или жертвоприношение: пред самия олтар грабвал едва ли не от огъня парчета месо и жертвен хляб и започвал да дъвче, а в кръчмите по пътя се нахвърлял на още димящите гозби или пък на огризките от предишния ден."'' (Светоний, "12-те цезари").
===Падение===
| |||